З латните на залез води на река Тежу се отливат незабележимо към Атлантическия океан през приличащия на залив естуар (дълбоко фуниеобразно устие), а снижаващото се слънце докосва покривите на лисабонските къщи. Градинката до параклиса „Богородица от планината“ в Лисабон е може би най-популярната точка в португалската столица, едно от близо 30-ината „мирадуро“, както ги наричат местни и туристи. Без да е стъпвал в Лисабон, Елин Пелин някога най-добре е описал същността на мирадурото в разказа „Ветаро“: „Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката.“ Е те така е с панорамните площадки в столицата на Португалия. Наричат Лисабон (Лизбоа му казват португалците) Белия град. Вероятно заради светлите крепостни зидове, потопени в ослепителните слънчеви лъчи. Напомня на стара дама, скрита под дантелен чадър и подсещаща за отминали времена, за забравени по нашия свят неща.
Дължина
Реката долу с течение от 1007 километра е най-дългата на Пиренейския полуостров, 816 километра тече през Испания, 145 през Португалия, а в 47 километра служи за естествена граница между двете страни. Мнозина мислят, че дели Лисабон на две части, а всъщност не, градът е разположен на десния бряг, а онова, което се вижда от другата страна на юг, е Алмада, отделен град и община, но също част от туристическия Лисабон заради 28-метровата статуя на Христос Цар – Кристо Рей, подобна на статуята в Рио де Жанейро.
.
Строеж
Идеята за лисабонския Исус се родила през далечната 1934 година, скоро след откриването на статуята в Бразилия през 1931, когато португалският диктатор Антониу ди Оливейра Салазар посетил Рио. Салазар бил впечатлен от величието на Исус от Рио и се превърнал в основен вдъхновител за нейното издигане. Конференция на португалския епископат във Фатима одобрил строителството още през 1940 като символична молба Бог да опази страната от влизане във Втората световна война. Вече след войната вдигането се превърнало в акт на гражданска и религиозна благодарност за това, че Господ е спестил на португалците страданията, изпитани от другите европейски народи. Строителството на Христос Цар се превърнало във всенародно дело. Деца не закусвали, за да дадат и последното „сентаво“ (малката монета, една стотна от използваното преди приемането на еврото португалско ескудо) за градежа и на 17 май 1959 година статуята била официално осветена.
Мост
Ако не борим множеството малки ресторантчета в Алмада с вкусна храна и типичен португалски уют, Кристо Рей е комай единствената туристическа забележителност на другия бряг на реката. Дотам се стига или с някой от фериботите, тръгващи от морската гара Кайс до Содре (билетът струва 1,50 евро), или с кола, автобус или влак по моста „25 април“. Тъй като ще ви се появи на почти всяка снимка, да кажем няколко думи и за него. И той е строен по времето на Салазар. След посещение в Америка диктаторът поискал архитектите да направят мост - същия като Голдън гейт в Сан Франциско. Открит е през 1966, а днес името му имплицитно и с обратен знак е свързано със Салазар. 25 април е датата на военния преврат, наричан „Революция на карамфилите“,, сложил през 1974 година край на режима на т. нар. Естадо ново, учреден от Салазар.
.
Двореца
Ако тръгнете от моста по северния бряг на Тежу и вървите на изток ще стигнете до един от най-големите площади в Португалия – Праса ду Комерсиу, наричан от местните Терейру ду Пасу (Двореца). Площта му е малко над 30 декара, а го наричат „Двореца“, защото на това място преди катастрофалното земетресение, сполетяло Лисабон през 1755 година, се е намирал кралският дворец Пасу да Рибейра. След възстановяването на града мястото става огромен площад, около който се настаняват някои от най-важните португалски ведомства – министерствата на финансите, на външните работи, военното и военноморското министерство, някога и на министерството на колониите, както и на Върховния съд. Статуята по-средата на площада на крал Жозе I е била издигната на това място през 1775 г. Бронзовата статуя е първата, посветена на крал в Португалия. Това, което затваря площада от другата страна срещу океана и прилича на триумфална арка, е… триумфална арка, вдигната през 1875 година по случай възстановяването на града.
Асансьор
С еднодневна карта за 5 евро можете да се качите както на трамвая, така и на фериботите до Алмада, фуникульорите или асансьора Санта Жуста. Асансьорът е построен през XIX век, за да свърже района на ул. „Лаго до Кармо“ с квартала Байша и близкия замък. Представлява асансьорна кула, която в най-горната си част с мостик е свързана с горния квартал.
Ресторанти
В обратна на Праса ду Комерсиу посока пак ако минете под моста „25 април”, ще стигнете до спокойния квартал Белем, популярен сред местни и туристи с рибните си ресторанти и къщите с цветни декоративни плочки. Номер 1 в Инстаграм по фотогеничност е историческата кула „Белем“, Торре де Белем, построена в началото на XVI век в португалския стил мануелин (по името на крал Мануел I) в съчетание с елементи на други архитектурни стилове, подслонила бастион и 30-метрова кула на 4 етажа. Белемската кула е построена върху миниатюрен остров, макар сега да е свързана с брега. Първоначалното й предназначение било военно, вътре се помещавали казарма, телеграф, пункт за „тол такси“ за корабите, влизащи в Лисабон, а също така и морски фар. В най-долната и част имало и затвор. Оттук тръгвали на път в океана всички португалски мореплаватели.
От другата страна на шосето зад Белемската кула е манастирът „Жеронимуш“, който определят като най-грандиозния паметник в Португалия на споменатия вече стил мануелин с много пищна орнаментика. Строителството му започва точно по време на царуването на крал Мануелин I през 1502 година, а е завършен през 1551-ва. Вдигането на манастира трябвало да увековечи връщането на Васко да Гама, чието име португалците произнасят като Вашку от похода му към Индия. Казват, че бил построен с пари от препродажбата на подправки и продукти от Индия. На това място на 13 декември 2007 година по време Португалското председателство на срещата на върха на Европейския съюз е подписан Лисабонският договор, реформиращ съюза.
Обикаляме забележителностите на рикша
„Тук-тук“ са познатите от азиатските дестинации рикши за по 2, 3, 6 или дори 9 туристи, които срещу 10-15 евро на човек ще ви разкарат по всички забележителности на Лисабон. Името си носят от предшествениците си с двутактов двигател, които вдигали шум „тук-тук-тук-тук“. Сега са еко, електрически и не цапат въздуха, голям проблем преди години, когато от круизните кораби се изсипвали в града по 20-ина хиляди туристи и всички се мятали на „тук-тук“.
Индивидуален начин за опознаване на Лисабон в тълпа от други индивидуални пътници е историческият трамвай 28. Градската железница тук се движи от 1873 година. През 1924 година трамвайният оператор Carris доставя от Сейнт Луис в САЩ американски затворени коли с талиги Brill и с прозорци, които може да се вдигат и през лятото вагонът да става полуотворен, много удобно, ако трябва да снимате от вагончето. Стига да се качите. През туристическия сезон линията е много натоварена и ако приемате съвет – „хванете“ трамвая от първата му спирка при гробищата.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
