П рез декември месец тук-там вече се чуват звънци на кукери, показвайки, че скоро идва Сурвата, за да изгони злото. В момента тече трескава подготовка по изработката на сложните парадни костюми – част от старобългарския екзорсизъм. Мнозина даже вярват, че с тях може да се изгони дори коронавируса, тъй като според древната трактовка болестите се носят именно от зли духове. За същото свидетелства и Библията.
Колкото по-страшна е една маска, толкова е по-ефективна в борбата срещу злото болестите и демоничните сили.
Създаването на оръжието срещу демоничните сили и лошите духове, носещи инциденти и болести в нашия свят, обаче не е никак лесна задача. Това разказват пред „Телеграф“ участници в пернишките сурвакарски и мечкарски групи. Майсторите по карнавалните одежди са мъже и жени. Те споделят, че започват с подготовката им поне три месеца по-рано. Облеклата се шият от необработени животински кожи, парцали (от вехти дрехи), както и от по-груби платове. Участниците използват и прежда, от която изработват ленти за глава и т. нар. трътки. Това са топчета като пискюли, които се правят в цветовете на българското знаме и се слагат на краката. Сръчните сурвакари правят и яки презрамки от кожени колани, които да държат звънците. „Празникът „Сурва“ е може би един от най-големите и най-дългоочакваните за всички в Пернишкия край. Всички са луди по него“, казва Петър.
Маскарадните игри са древна традиция, отразяваща борбата между доброто и злото в света и в човека.,
Маските са най-атрактивната част от кукерското облекло. Колкото по-грозна и страшна е дегизировката, толкова повече зли сили ще се изгонят от съответното населено място. „Шлемовете“ се правят индивидуално от всеки участник и отнемат много време, разказват местните. Обикновено очите в маските са подчертани, за да внушават страх, носът е голям, често пъти – червен, устата също е неестествена като адска паст с плашещи зъби. При изработката се влага голяма фантазия, като се изисква и не малка сръчност, споделят местни майстори.
По думите им, за да има магическа сила, маската задължително се прави от естествени материали. Често върху нея се апликират, налепват, зашиват различни елементи от кожи, разноцветни конци, пъстри парченца платове, прежди, птичи пера, рога, зъби, огледала, мъниста, пайети, пискюли, звънци и хлопки. По-възрасти участници в сурвакарските игри издават още, че при изработката на бронята срещу злото се казват специални древни заклинания, целящи да привлекат добрите сили и да прогонят злите. Други наричания пък имат за цел да орисат с плодородие и изобилие живота на хората. Интересно е, че в костюмите се отразява източното разбиране, че в света, както и във всеки човек, действат едновременно Доброто и Злото. Ето защо някои маски имат две лица, от едната страна носът е чип, а лицето - добродушно, а от другата носът е гърбав, а ликът е зловещ. Мистичен смисъл и по-специална символика се влага и в цветовата украса, издават още участници в карнавалите.
Цветните елементи за крака в Пернишко се наричат трътки.
Макар и хаотични на пръв поглед, в сурвакарските групи действа строга йерархия. Те са разделени на две – предна и задна част. Предната част е на сватбата и шаферките. Там има хора, предрешени като поп, мечкар, мечка и малко мече. Във втората редица вървят звънчарите, които гонят най-злите сили.
В различните краища на България гоненето на лошотията е установено да се случва по различно време. Както и персонажите са различни – камилари, бабугери, старци и др. В Пернишко всяка година на 13 и 14 януари групата тръгва да обикаля домовете за здраве, плодородие и благополучие. Във всеки дом влизат мечкарите. Те се посрещат с подаръци като ракия, месо, яйца. В двора на всяка къща се разиграва обичаят "сватба", който символизира желанието за скорошна женитба и пълен дом с деца. Според традицията дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли като поп, ръсещ за здраве, кум и кума, булка и младоженец. Задължително мечкарят, мечката и малкото мече също играят за здраве в двора и взимат от месото. След като се обиколи цялото село, мечкарите се събират на мегдана, където всички от населеното място са дошли за здраве. Тогава сурвакарите запалват голям огън, понасят факли и около него дрънкат с окачените около тях звънци. През това време отпред се прави обичаят „сватба“, а след венчавката се оформя дългото сватбарско хоро. Счита се, че самите звънци имат точната акустична вибрация, която пречиства виталното пространство от демонични сили и епидемии.
При изработката на някои от костюмите се влагат и парчета плат.
Фестивалът в Перник пак на кантар
Все още не е ясно дали ще се проведе международният фестивал „Сурва“ в Перник през 2022 г. През последните две години уникалното събитие бе провалено. През 2020 г. пресушеният язовир „Студена“ и водната криза в града сложиха прът в колелата на традицията. В началото на тази година пък мерките срещу ковид пандемията попречи сурвакарите да изгонят злите сили от града и държавата. Каквото и да се случи с фестивала, то местните сурвакари са решени да навестят поне селата. Същото се случи и в началото на 2021 г. въпреки ковид ограниченията. На 13 и 14 януари навсякъде из селата сурвакари и мечкари палиха огньове и дрънкаха с чанове. Участници казват, че и в началото на 2022 г. отново ще гонят злите духове, а Ковид няма да ги спре. Иначе международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ e най-големият в България и на Балканите. С конкурсния си характер фестът е среща надпревара на носителите на живата традиция. Всяка година кукери, сурвакари и маскирани чудовища от цял свят се събират в центъра на миньорския град, за да изгонят злите сили. Фестивалът се провежда всяка година на различна дата, повечето пъти се пада в края на януари или началото на февруари. В маскарадните игри през последните години броят на участниците достига над 100 000 души, но не заради конкурсния характер, а заради тръпката.
Кукерите в Симитли първи откриха сезона 2021/2022.,
Симитли прогони злите духове в края на 2021
Кукерите от Симитли преди дни поставиха началото на кукерския сезон. Малки и големи, в чиито сърца гори огънят на бабугерството, със звън прогониха злите сили и ще продължат да го правят, та чак до първи януари, когато кукерите са най-голямата атракция в община Симитли. На 1 декември сурвакарите запалиха скарите и направиха вкусни мезета, сложиха звънците и с музика цяла вечер предвестяваха Сурва.
Чаушите ни пазят от караконджули
По традиция кукерите от Разлог посрещат новата година маскирани с кожи и тежки звънци. Още на 1 януари групата обикаля домовете, гонейки злото и пожелавайки на стопаните да са здрави и щастливи през цялата година. После всички се събират на централния площад, където започва народното веселие, наречено „Страчевата“.
В първия ден на годината, още в ранна утрин, градът се оглася от симфонията на звънците, които в този край наричат чанове и хлопки. Те се удрят в телата на чаушите, пригласят им тъпани и зурни. Според местните истинската сила и енергия на празника е в дългото, красиво и пъстро празнично хоро. Тукашни се хвалят, че на него присъстват от едномесечни пеленачета до столетници, облечени в традиционни костюми. В целия обичай, макар и невидимо, присъстват демоните, наричани в Разложко „караконджули“. Те са озаптявани от атрактивните чауши – въоръжените пазачи. Според традицията това са млади мъже неженени, неполагали воинска клетва. Те са облечени в специален обреден костюм от овчи или кози кожи, с висока островърха шапка пак от кожи, покриваща и лицето на обредния персонаж. На кръста носят по четири големи чана, а в ръцете си носят камшик.
Костюмите на разложките чауши трудно могат да се сбъркат.
Киханера орисва Новата година в Испания
Кукерските игри са разпространени не само в България, но и в някои други страни като Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения, Хърватия. В Италия също се провеждат подобни карнавали „мамутонес”, подобие на нашите кукери. Те носят дървени черни маски, звънци на кръста и дебели кожуси. В Кантабрия, Испания, се празнува "Киханера". Отбелязва се през първата неделя от новата година. Във всички тези краища по света маскираните хора носят късмет, плодородие и благоденствие. Вярва се, че колкото повече „удари” получиш от маскираните кукери, толкова по-надалеч ще стои злото от теб. Затова хората масово се събират и ги посрещат с почести и лакомства.
Стефани Георгиева
