0

М икроскопични останки от малцуване биха могли да помогнат да се разкрие кои праисторически хора са познавали вкуса на бирата, пише „Сайънс Нюз“.

Микроскопични останки от малцуване биха могли да помогнат да се разкрие кои праисторически хора са познавали вкуса на бирата, пише „Сайънс Нюз“.

Древната бира е трудна за проследяване, тъй като много от химичните й съставки, като алкохол, не се запазват добре. Но нов анализ на съвременното и древно малцуване на житни растения показва, че ефектите на малцуването върху структурата на зърнените клетки могат да датират от хилядолетия. Това микроскопично доказателство би могло да помогне за попълването на археологическите данни за консумацията на бира, предоставяйки поглед върху социалните, ритуалните и диетичните роли на тази напитка в праисторическите култури, съобщават изследователите.

Малцуването, първата стъпка при варенето на бира, ерозира клетъчните стени във външния слой на зърненото семе, наречен алеуронов слой. За да разберат дали изтъняването на клетъчната стена все още ще се наблюдава в зърна, малцувани преди хиляди години, Андреас Хайс, археоботаник от Австрийската академия на науките във Виена, и колегите му, симулират археологическо съхранение чрез изпичане на малцуван ечемик в пещ. Използвайки сканиращ електронен микроскоп, изследователите наблюдават разредени клетъчни стени на алеурона в получения остатък от малц. Екипът на Хейс открил подобен модел на изтъняване в остатъци от съдове на възраст от 5 000 до 6 000 години в две египетски пивоварни.

След това изследователите инспектирали останки от зърно от селища със сходна възраст в Германия и Швейцария. Там не са открити никакви инструменти, специално свързани с производството на бира. Но остатъците от зърнената основа от съдовете в селищата показват тънки стени на алеуронови клетки, като тези в египетските останки – давайки най-старите доказателства за малцуване в Централна Европа, казват изследователите.

Съд с форма на купа за зърнени култури от селище близо до Боденското езеро в Германия датира от около 3910 г. пр.н.е. Сканираща електронна микроскопична снимка на остатъка разкрива изтъняване на клетъчните стени около алеуроновите клетки което е характерно за малцуваните зърна. Изследователите интерпретират това като едно от най-старите доказателства за малцуване в Централна Европа и вероятно най-старото доказателство за варене на бира в региона. /БГНЕС