В еликотърновското село Арбанаси е известно със запазените в него средновековни църкви и обители. Най-голямата от тях е "Свето Успение Богородично", наричана още и Арбанашки манастир. Счита се, че светaта обител е основана от представители на династията на Асеневци през XIII век и е била един от манастирите на Търновското светогорие, които опасвали във венец старопрестолния град Търново. През първите години на османското робство той се запазва, но по-късно запустява. Едва през 1680 г. на мястото на разрушения манастир местното население изгражда днешната манастирска църква като енорийски храм на селото. През 1716 г. с възобновяването дейността на обителта троянският монах Данаил построява жилищни и стопански сгради. В 1762 г. манастирската църква била обновена и изписана. Манастирът отново бил опустошен при нападението на Арбанаси от кърджалиите през 1798 г., а по-късно възстановен и превърнат в женски, какъвто е и днес. Последното обновяване на църковната сграда е станало през периода 1864-1868 г.
В архитектурно отношение манастирът "Св. Успение Богородично" представлява комплекс от черква с параклис и жилищни сгради. Манастирският храм, подобно на другите арбанашки църкви, има сложна архитектурно-композиционната схема. Представлява ниска, еднокорабна, едноабсидна сграда с размери 18 м на 6 м., с две преддверия от запад, като в северната й страна е разположен обширният параклис “Света Троица”. Входът към вътрешността на църквата е от северната страна. Масивният градеж е от ломени камъни, споени с хоросан, южната стена е укрепена с контрафорси. Църквата е покрита с двускатен покрив с керемиди.
Стенописите на манастирската църква са от началото на XVII век.
Цялата вътрешност на храма е покрита със стенописи. Независимо че са потъмнели от времето, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Стенописната украса в наоса е от ХVІІ в. (около 1600 г.), а в женското отделение (притвора) от 1603 г. Параклисът „Света Троица“ е изписан през 1704 г. от зографите даскал Коста, Цоню и Герге. През 1762 г. църквата и параклисът са допълнително изографисани. Иконографската програма на изписването на храма, придържайки се към канона, е доста богата, отличава се с тематична широта и разнообразие. Запазени са и няколко икони, дело на тревненския майстор Захарий Стефанов и сина му Цоню.
Най-голяма ценност за манастира представлява чудотворна икона на Света Богородица. Светинята е релефна и обкована със сребро, като част от обкова е добавен на по-късен етап с пари на местен търговец, чието дете според преданието е било изцелено след молитва пред иконата. Предполага се, че ценната реликва датира още от преди османското робство. Случаите на излекувани хора, дошли пред иконата с вяра и молитва, са неизброими.
Чудотворната икона на Света Богородица
Руски игумен дарява мощи
Времето е запазило имената на дарителите, с чиито средства е окончателно възстановен манастирът през 60-те години на XIX век. Ктитори на иконостаса са хаджи Димитър, Марко, Йоан и Христо Попов. А до него се намира сребърна кутия, в която се съхраняват мощите на свети Модест и на света Екатерина. Те са подарени на манастира през XVII век от архимандрит Кирил - игумен на Киево -Печьорската лавра в Русия, който приел монашеството именно тук - в арбанашкия манастир "Свето Успение Богородично“.
