С всеки изминат ден на април едни след други цъфват различните овошки и цветя. Със своята пъстрота те не само създават празничното усещане на пролетта. Но и носят своята символика и магия според народния фолклор.
Талисман
Червените цветя като талисман гонят лошите мисли, лошите погледи, пазят от злини и лоши срещи, като на особена почит е божурът. Българите от векове го отглеждат и като градинско растение. Символ на моминството и на женската красота, според народните вярвания цветето има сила да предпазва от уроки, от магии и дори от митичните горски самовили. Който носи червен божур, ще бъде здрав и дълголетен. Да подариш божур означава да пожелаеш здраве, физическа красота и дълъг живот. Люляк и цвят от круша пък предпазвали от лоша среща, вярвали дедите ни.
Любовни послания
Подобно на божура, игликата също има предпазващо действие. Тя е сред най-обичаните момински знаци. В много народни песни игликата е символ на чистотата, пролетта и любовта между двама млади. “Ние сме лика прилика, като два стръка иглика” – този израз, придобил значението на поговорка, срещаме в стотици народни песни от всички краища на България. Игликата расте в гората, на поляни, огрени от слънце. Дивото растение най-често е жълто – цветът на слънцето, който носи радост и топлина. Момите носели като украса в косите си и градински иглики, които увивали на китки.
Амулет
Понякога китката представлявала своеобразен цветен амулет – в нея момичетата вплитали по няколко растения, за които вярвали, че имат магически свойства. Зеленият цвят на здравеца и наситеният му аромат са възпети в много народни песни. Здравецът е зелен през цялата година. Затова той присъства в почти всички народни ритуали, особено сватбените. Горските теменужки пък имат и лечебно действие – според народната медицина пречистват кръвта, създават чувство на спокойствие и хармония. Черешовият цвят пък привлича очите на любимия.
С върбови клонки баят срещу болести
В пролетните обичаи специално място има върбата. Осветените на Цветница клонки се поставят пред домашната икона и се пазят през цялата година. Народните вярвания поставят върбата сред растенията, с които може да се бае против болести и уроки. С върбови клонки баячки и знахари опушвали болни от треска. Върбата е неотменна част и от пролетния момински обичай кумичене. А на Гергьовден съществувал обичай момите и невестите да увиват около кръста си върбови клонки за здраве.
