Н а 15 юни Православната църква отбелязва паметта на един от тези български светии, станали духовна светлина и водачи за други народи. Такъв е Свети Ефрем, патриарх сръбски (Печки).
Исихасти
Най-много данни за този бележит наш църковен деятел се съдържат в житието му, написано от неговия ученик епископ Марко Печки. Ефрем е роден през 1311/1312 г. в Търново в свещеническо семейство. Започва духовния си път в някоя от обителите край столицата Търново, след което се отправя за Света гора и постъпва в „Хилендар“. Той пребивава и в други атонски манастири, включително и в "Зограф". От този период остава близостта му с основоположниците на исихасткото учение - Григорий Синаит и Григорий Палама, и на видни техни следовници, като бъдещия вселенски патриарх Филотей Кокинос, бъдещия сръбски патриарх и негов предшественик Сава. Когато турците започват да нападат Света гора, през 1344 г. Ефрем се връща в България и се установява в Бачковския манастир. Но продължаващата турска инвазия го кара през 1346 г. да се насочи към сръбските земи.
Архиерей
В Печ (днес в Република Косово) е било седалището на обявената с помощта на Търновската патриаршия през същата 1346 г. Сръбска патриаршия. Ефрем е благословен от тогавашния първи неин предстоятел Йоаникий. Българският монах среща щедрата подкрепа на цар Стефан Душан и съпругата му, българката Елена, сестра на цар Иван Александър. Дълги години Ефрем прекарва като игумен на Дечанския манастир. През 1375 г. крал Лазар се спира на него като на най-подходящата фигура за патриаршеския престол, която да преодолее разкола с Вселенската патриаршия. Предвид авторитета на Ефрем в Сърбия, Света гора, Константинопол и Търново, този избор се оказва извънредно сполучлив и отношенията с Вселенската патриаршия са нормализирани.
Оттегляне
През 1380 г., чувствайки се вече стар и изморен, Ефрем се оттегля в манастира “Св. Архангел Михаил”. Неговият наследник, патриарх Спиридон, умира през пролетта на 1389 г., а скоро след това и крал Лазар загива в битката на Косово поле на 15 юни с.г. В настъпилата атмосфера на отчаяние Свети Ефрем отстъпва пред горещите молби на своето паство и за втори път поема делата на Печката патриаршия - до 1391 или1392 г., след което се завръща в килията си. Умира на 15 юни 1400 г. и още през 1406 г. е канонизиран за светец. Гробът му днес е в църквата “Свети Димитър” в Косовска Митровица.
Смъртта му на Видовден е знамение
Преди векове култът към светеца българин патриарх Ефрем Печки е бил един от най-силните в днешните земи на Сърбия и Косово. А и датата на смъртта му, на която е неговата календарна прослава, не случайно съвпада с датата на битката при Косово поле – Видовден, което само по себе си е знаменателно. В ново време в Сърбия – най вече по политически причини - са позабравили светеца българин, на чиято морална подкрепа и духовна сила са се осланяли техните прадеди. За съжаление, малко познат остава този забележителен църковен деятел и за българите.
