Д уховете на владетелите от славната династия на Асеневци вече повече от хилядолетие пазят средновековната църква „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Под опеката на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II са и живеещите в подножието на хълма и крепостта Царевец потомци на някогашните боляри. Според запазените местни легенди духовете на българските владетели се явяват винаги когато българската идентичност и християнството у нас са заплашени. До Освобождението на 3 март 1878 г. и българи, и турци вярвали, че в църквата се случват чудеса. Най-много свидетелства за това имало на 22 март (9 март по стар стил).
След погребението на скелета на цар Калоян се появи нова легенда за призраците на владетели в Св. Четиридесет мъченици.
Първите явявания на царете са по времето след падането на столицата Търновград под ударите на османските ятагани. Завоевателите решили да направят от бившата църква „Св. Четирдесет мъченици” джамия за прослава на Аллаха. Върху покрива на храма било изградено минаре. Още първата нощ обаче българските царе се разгневили. Раздвижила се земята, сякаш те поискали да излязат от гробовете си, и минарето паднало. Според някои версии на преданието земята се разтресла и разтворила, а в дълбините се чували тежки стенания и въздишки. Възрастни хора и днес разказват историята как в този миг отдолу излязъл на кон самият цар Иван Асен Втори. Той влязъл в двубой с местния мюсюлмански шейх и след като го победил, му отрязал главата. Какво е станало, е трудно да се каже от разстоянието на времето, но османците никога повече не дръзнали да преустрояват архитектурно стария български храм, който все пак ползвали като джамия до Освобождението. Историците обаче не гледат на легендите за събореното минаре с насмешка. Според някои възможно е това да се е случило действително, като обаче причината да е силно земетресение, което да е изтълкувано като Божие знамение. После всичко това било вплетено по романтичен и героичен начин в легендите в прослава на българските царе.
За средновековната църква „Св. Четиридесет мъченици” съществува и още една легенда, отново свързана с периода на османското владичество в българските земи. Според нея, след като Търновград бил превзет, а храмът на Асеневци превърнат в джамия, една нощ край църквата се явила чудно красива девойка, облечена в снежнобели дрехи и с дълги руси коси. Тя излязла от стария олтар и със запален свещник в ръка обиколила бавно целия храм. Пред всеки от гробовете на българските царе момичето се спирало и призовавало владетелите да станат и да помогнат на българите да победят османските нашественици. Цяла нощ девойката обикаляла покрай зидовете на стария християнски храм, а при изгрев-слънце изчезвала. Ако я видел турчин или българин предател, веднага се разболявал от тежка невярна болест и след няколко дни умирал. И ако разказаните две легенди имат многовековна история и може да бъдат определени като измислени, за да бъдат плашени турците, то през последните години живеещи в района край църквата „Св. Четиридесет мъченици” разказват история, която удивително напомня фантастичните наглед свидетелства от миналото.
Църквата датира от 1230 г.
Хората се кълнат, че са виждали, при това не веднъж, „нещо бяло”, приличащо на дух, което се движело във въздуха посред бял ден и обикаляло бавно около църквата. Мистериозната сянка дори била записана от видеокамерите, разположени в района на старата църква. На заснетия материал действително се вижда нещо, подобно на малък бял облак, който се движи във въздуха, все едно плува. На закачките, че сигурно не са били съвсем трезви, когато са видели духа, местните жители се сърдят и обиждат. „Имаше нещо там и това нещо беше нематериално и се движеше. Когато се приближихме, за да го видим по-отблизо, то се изпари, все едно се разтвори във въздуха”, свидетелстват хората от квартал Асенова махала, разположен в подножието на средновековната крепост Царевец. На въпроса има ли в средновековната църква „Св. 40 мъченици" призрак, шефът на музея д-р Иван Църов е категоричен, че такъв няма. След като внимателно изгледал записите от видеокамерите, музейният шеф е категоричен, че записаното движещо се бяло петно най-вероятно е някакъв отблясък или ефект от снимачните устройства. А специалистът по снимачна техника и процеси Николай Иванов дори обяснява в детайли случилото се:
„Видеокамерите снимат в ниска резолюция, а когато навън е по-тъмно, те излъчват и лека светлина. Тази светлина се смесва със светлината от разположените по фасадата на църквата лампи и така се получава този необикновен и мистичен призрачен облак.” Научното обяснение обаче не удовлетворява жителите на квартал Асенова махала и те продължават да твърдят, че средновековната църква е обитавана от духовете на царете от династията на Асеневци, донесли най-голямата слава на старата българска държава. В подкрепа на твърдението си някои от тях цитират и стиховете на поета Иван Вазов, в който той описва как веднъж в годината след полунощ целият храм се окъпва в светлина и в него бавно пристъпват сенките на владетелите: „Царе величави със своите царици прекрасни, с корони или пък в бойни доспехи. По мраморний под се влечат багреници и шушнат копринени дрехи”, пише Вазов в баладата си „Сборът на духовете“.
Паметникът на Асеневци в Търново, посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II.
Цар Калоян също се яви
Легендите за духовете в средновековната църква се засилиха още повече, след като през 2007 г. вляво от входа на храма беше извършено погребението на костите на цар Калоян. Само месец по-късно сред живеещите в района вече се разпространяваше мълвата, че една нощ духът на Калояна бил забелязан да излита над покрива на църквата и да се отправя към царския дворец на крепостта Царевец.
Гробът на Св. Сава Сръбски в южната част на средновековната търновска църква
Фердинанд обявява оттук Независимостта на България
Църквата „Св. 40 мъченици” е една от емблемите на средновековния Търновград. Построена е и стенописана по времето на българския цар Иван Асен II в чест на голямата му победа в битката при Клокотница на 9 март 1230 г. Близо 7 века по-късно именно тук на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд обявява Независимостта на България. В храма наред с царете и цариците от династията на Асеневци след смъртта му е погребан и Св. Сава Сръбски. Той ходил да проси свобода за сръбската църква и бил натоварен с тази задача и за нашата църква. На връщане се отбил в Търново, но се разболял. Умира във Велико Търново на 27 януари 1236 г. и Иван Асен го погребва в църквата.
