Д ивата пшеница лимец, използвана от траките и присъствала на Тайната вечеря на Иисус Христос, пази от 100 болести. Това разказвал изследователя на древната култура Емил Елмазов. Според него тя може да пази човешкия организъм от куп съвременни болести - диабет, глутенова непоносимост, хипертония, дори рак. Приживе легендарният народен лечител е бил убеден, че бъдещето на човечеството зависи от генетичния код на това зърно - издръжливо на суша, радиация и ниски температури и е безкрайно полезно.
Експерименти
Покойният билкар посвещава живота си на лимеца. Той експериментира с различни народни рецепти, кулинарни, и за лечение, открити в села и паланки. Преди повече от 20 г. Елмазов провежда интересен експеримент. При него хора, лекуващи се от онкологични заболявания, започват да се хранят с лимец в продължение на 60 дни. Той прави скрининг на аурата им с т. нар. Кирлиянова фотография преди и след холистичната диета. Резултатите са удивителни - сиянието около пръстите на ползващите лимеца са се вдигнали няколко пъти. Елмазов тълкува резултатите по следния начин: „Това зърно, създадено от Бога без намесата на човека, се е запазило до днес. В себе си то съдържа огромен енергиен заряд - светлина, който се поема от организма ни, защото клетките ни са еволюирали да го усвояват. Човек се е закърмил с „житното мляко“ на еднозърнестия лимец и до голяма степен е негов резултат”, категоричен е Елмазов.
Нил
Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит A и Догрънчарски неолит Б . Някои изследователи наричат древната култура „житото на фараоните“ и „хляба на траките“. Открити са находки от лимец отпреди 15 хил. години около делтата на Нил, както и в болшинството тракийски могили. При това зърната са се запазили непроменени. Битува теория, според която хлябът на Тайната вечеря е бил направен именно от лимец. Така той се явява и последната храна на Иисус Христос преди Кръстната му смърт.
Трета световна
Негово Величество лимецът обаче става все по-актуален предвид заплахата от трета световна война и продоволствената криза. Легендарният билкар Емил Елмазов популяризира проучване, според което тази древна култура е устойчива дори на радиация (заедно със спелтата). Търновлията приживе разкри, че "двуглавият" лимец бил посят на 200 км от АЕЦ „Чернобил“. След аварията учени установили, че посевите не са засегнати от облъчването. Подходящ е за отглеждане дори край авариралата АЕЦ "Фукушима", защото през четирите си здрави плеви не допуска никаква радиация, биологични паразити или вредители.
Геном
Интересно е, че геномът на зърното е останал непроменен за векове и според експерти именно в тази древна българска храна се крие ключът към оцеляването на цялото човечество. За феновете на здравословната храна огромното предимство на зърното пред други култури е, че не се поддава на изкуствено торене и генни модификации. Този тип храна не предизвиква и алергични реакции у хора, страдащи от непоносимост към глутена (целиакия). Растението се бори срещу лошия холестерол, прочиства кръвта, консумацията му се отразява и на фигурата чрез вталяване. В същото време организмът получава достатъчен витален импулс да върши ежедневните си задачи.
Според Емил Елмазов икономическият и духовен подем на България, предречен не от един и двама пророци, минава през опазване на чистата ни природа. Легендарният билкар твърдял, че е необходимо засяване на поне 1 млн. дка площи с лимец. „След като започне да се употребява масово в България, тази храна ще пречисти токсините от тялото на българина и ще извиси мирогледа му. В икономически аспект лимецът ще даде възможност на много дребни стопани да се замогнат. Други пък ще развиват екотуризъм, който ще привлича хиляди чужденци годишно“, пророкувал Елмазов, който приживе следва холистичния принцип, че човек е това, което яде.
Демокрация
Дейността си по откриване и изследване на древното зърно Елмазов започва в зората на демокрацията. Любопитен факт е, че в самото начало знахарят гледал на лимеца като на билка заради мощните му здравословни свойства. "Веднъж извършвах проучвания в Източните Родопи на местни ендемити (растения, обитаващи ограничен ареал - б.а.) и видях този еднозърнест лимец. Не бях 100% сигурен, защото той до голяма степен си прилича с някои други покритосеменни пшеници. Затова го изследвах в БАН, в Института по генетика. Оказа се диплоид - клетките му съдържат по две хромозоми. Еднозърнестият лимец е единственият диплоид между покритосеменните пшеници. С това беше даден старт на много широко проучване и на възобновяване на тези семена", разкрива Елмазов как е било преоткрито у нас древното растение.
Сравнение
Сравнено с обикновените "модерни" пшеници, отглеждани днес, лимецът съдържа между пет и седем пъти повече манган, цинк и магнезий. Изключително богат е на витамините А, В, С и Е. Препоръчва се на хора диабетици и на страдащи от хипертония.
„Ако сравним биохимичните стойности на еднозърнестия лимец с тези на твърдата пшеница, която се отглежда днес, ще открием, че природата е съчетала във формулата на първичния диплоид по-високи стойности на протеин (от 10 до 26% в сравнение с червената твърда пшеница, когато е неолющен, и 50 -75% след олющването); твърде по-високи са и нивата на бета каротин, магнезий, фосфор, калий, калций. 100 г лимец се равняват на 2 чаши мляко, пише в свое изследване Елмазов.
Способността на тази пшеница да стимулира имунната система също е удивителна. В нея има всичко един организъм да бъде здрав, диви се фитотерапевтът.
“След четиридесет години работа с билките мога да кажа, че само в лимеца съм открил осъществена докрай мечтата на Хипократ”, заключава лечителят.
Участва в стари рецепти
Според Емил Елмазов през Ранното Средновековие, когато интуитивното познание все още не е било изгубено докрай, с кашица от лимец са „разнасяли“ оттоци от капилярните кръвоизливи или са заличавали сухи лишеи.
За да се справят с червени обриви, са добавяли към кашицата пчелен мед и силен оцет и са я сгъстявали с още брашно. Така се е получавала лапа, която полагали върху обрива.
С лапа от фино смлян лимец, запарен във вино и вода, жените успешно са разсейвали уплътненията в гърдите си.
Мъжете също са прибягвали до лечебните сили на лимеца. Когато урината им започвала да изтича трудно, вземали олющени семена със съхранени зародиши, накисвали ги за кратко във вода (една нощ) и ги дъвчели до преминаване на проблема - по една шепичка всеки ден.
Земята ни дава 300% лихва
"Лимецът иска малко труд да го посееш и е голяма наслада да го гледаш как расте. Не ториш, не пръскаш, не прекопаваш. Най-древната пшеница сама общува със земята и сякаш я кара да работи за нас, да дава поне 300 процента лихва за разлика от 3-те процента лихва на банките", казваше Емил Елмазов, който бе и председател на Националния съюз на билкарите, производителите и разпространителите на живи храни. Според него еднозърнестият лимец е най-добрият посредник между човека и земята. "През моя живот съм изследвал много живи растения, предимно диворастящи, но такова чудо не намерих", казва Емил Елмазов.
