Ш естата неделя след Възкресение, която тази година се пада на 29 май, се нарича Неделя на Слепия. Ето какво свидетелства за случилото в библейските времена Свети Евангелист Йоан:
Светлина за света
"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал (Йоан, 9:1-7).
Всички се учудват - нима това е същият слепец по рождение? Някои от съседите му дори се усъмняват, че наистина е същият човек и го завеждат при фарисеите да разкаже кой го е излекувал. А те са възмутени, че това чудо е станало в събота и че онзи, който го е извършил, а и излекуваният, са грешници.
Вяра
На което прогледналият отговаря:
„Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на сляпороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън“ ( Йоан, 9:30-34).
Мисия
Тълкуватели на библейските текстове отбелязват, че тази притча е особено важна, защото в края й Христос с една фраза обобщава мисията си на Земята: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Иоан. 9:39). Тези думи не можело да бъдат изслушани равнодушно от лицемерните мъдреци и праведници на света, за каквито се смятали фарисеите. На думите на Господа те отговорили с въпрос, който изразявал и негодувание, и самомнение, и насмешка, и презрение към Него. „Нима и ние сме слепи?“ - казали те. С отговора си Господ описва тяхната същност. „Да бяхте били слепи, им казал Той, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“ (Иоан. 9:40, 41).
Притчата вдъхновява Иван Вазов
В класическия си разказ „Дядо Йоцо гледа“ Иван Вазов прави недвусмислена отправка към евангелската притча: “Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите...Честит слепец!“
Местни родолюбци, родом от село Очин дол, Мездренско, откъдето е и прототипът на Дядо Йоцо, събират средства за паметник на литературния герой. Петметровата фигура, дело на скулптурите Моника Игаренска и Георги Тишков, бе издигната през 2005 г. Край паметника именно в Неделята на Слепия, се провежда национален фолклорен събор „Де е българското”.
