„Свети Лудвиг“ в Пловдив е сред най-старите католически храмове в България. Той е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с катедралата „Свети Йосиф“ в София.
Корени
Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г., но в града отначало не е имало храм. В „План на град Пловдив и околността“ от 1827 г., съставен от французина Андре Йегершмид, обаче са отбелязани католически манастир и църква на мястото, където е построена сегашната катедрала.
През 1836 г. отец Иван Птачек в качеството си на апостолически викарий на Софийско-Пловдивския викариат, успява да издейства султански ферман за построяване на малка католическа църква в града и да намери необходимите средства за строежа. Ферманът бил получен и основите на църквата били положени през 1836 г. През 1839 г. новата църква е завършена, но изгаря до основи през 1856 г
Епископ Канова
През 1843 г. епископ Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на епархията. Той организира строежа на сегашния храм, с което е натоварен брациговският майстор Иван Боянин. Той успява да завърши градежа през 1861 г. Първоначалното оформление на сградата е съчетавало стила на римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура. Осветен е от епископ Канова на 25 март 1861 г. Същата година е монтиран първият в България орган. Камбанарията е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум, подарък от папа Лъв (Леон) XIII. Затова камбанарията е известна като Кула Леонтиана.
Бедствия
Чирпанското земетресение (от 1928 г.) силно поврежда храма. А през 1931 г. голям пожар унищожава органа, главния олтар и дърворезбования таван. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от арх. Камен Петков, който я проектира в стил барок. Фасадата е подчертано представителна, с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти. На 8 май 1932 г. катедралата отново е осветена от архиепископ Анджело Джузепе Ронкали.
През 1993 г. пред входа е поставена първата скулптура на Исус в България, дело на Кирил Найденов. Той също е автор на пластичната композиция от купол и кръст, монтирани над камбанарията на храма. През 1995 г. катедралата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата.
Тук е погребана княгиня Мария-Луиза
В катедралата е погребана княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1870-1899) - първата съпруга на княз Фердинанд. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле. Президентът на Франция Франсоа Митеран по време на историческото си посещение в България през януари 1989 г. посещава храма. През 2002 г. в него папа Йоан Павел II се срещна с младите католици от цяла България.
