Н а 7 юли Православната църква почита паметта на Света великомъченица Неделя (Кириакия). Тя е родена през 267 г. в Мала Азия, най-вероятно в Никомидия, град на брега на Мраморно море и столица на източната Римска империя при Диоклециан. Света Неделя била измолено чедо след продължителни молитви на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.
Донос
Пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала, като казвала, че се е сгодила за Христа и иска да умре непорочна. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклециан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва забранената по онова време християнска вяра.
Мъченичество
Императорът заточил родителите й в град Мелитин, където те пострадали мъченически, а Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрая, след като Неделя решително заявила: „За мене живот е да умра за Христос", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч. На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Непосредствено след молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г.
Житие
Българските царе Асеновци пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство - Търново. До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от Свети Евтимий, патриарх Търновски, който пише за нея: „Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата й Господна беше удовлетворена, чистота - доволно голяма, подвизите - достатъчни“. Патриархът превел и името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия - Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български. Затова на този ден празнуват Неделя, Нешка, Нели, Недялко, Делян и др.
Спят по поляните за здраве
Света Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е популярен в Странджа-Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези райони и до днес битува вярването, че Голямата Неделя е майка на всички недели в годината или че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа, защото светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За празника стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В деня на празника на св. Неделя се правят курбани, устройват се общоселски събори. Болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата или преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
