У никална снимка от явяването на Света Богородица се пази в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора. Фотографията, превърната в голям постер, може да се види днес на входа. Монасите още разказват, че знамението се е случило на 21 август през 1903 г. Аналите на руския манастир разказват за това как в началото на ХХ век братята щедро споделяли с бедните храната, която произвеждала обителта. Всяка неделя пред портите й се стичали бедни хора - до около 800 на брой, и получавали от монасите питка хляб. Един ден обаче от Карея, административния център на монашеската република, пристигнала заповед да се прекрати тази практика. Сред мотивите бил да не се научат младите хора, в това число и монасите, да получават наготово всичко и да изпаднат в леност и паразитизъм.
След получаването на писмото монасите решили следващата седмица за последно да раздадат милостинята. Тогава монахът Гавраил решил да увековечи момента, като фотографира дошлите хора. Когато проявили снимките, на една от тях се появила Пресвета Богородица, която също получавала от монасите хляб. Това било знак, че тази богоугодна практика не бива да се прекратява. Самата лента (пльонка) се пази в библиотеката на манастира.
Завет
Изглежда заветът обаче е позабравен, защото днес манастирът има места за поне 500-600 поклонници, а се допускат едва 40-50. Трапезарията е внушителна и побира 1000 човека. Аз съм ходил няколко пъти и на питанията ми може ли да остана да пренощувам отговорът винаги е бил – „места няма“. Фотографирането също е забранено на определени места. Този манастир държи реликвите си в отделен параклис. Това е хубаво, но там я няма основната святост – главата на св. Пантелеймон, която се съхранява в Съборния храм. А там снимките са забранени. Не едно и две чудеса са станали при поклонение пред мощите на небесния лечител. За това, че самият манастир е кръстен на него, говори още цветът на кубетата. Те са зелени, а не златни. Тук се съхранява и една чудотворна икона на Пантелеймон, с житийни сцени.
Киевска Рус
Манастирът е сред най-новите на Атон. Той е 19-и в йерархията на Света гора. Връзките му с България са безспорни. Основан е от руски, български, сръбски и гръцки монаси. Те идват насам от люлката на руската нация – Киевска Рус, където сега се води ожесточена война. Първите монаси там са приели християнството именно от български монаси под скиптъра на Източната Римска империя. През 1443 г. император Йоан IV Комнин с хрисовул им дава на обителта българския скит „Св. Богородица“, а след 25 г. и обителта „Тесалоники“, построена от богат българин от Солун. Русите я наричат „Нагорний Русик“. След завоюването на Южна Русия от татарите през XIII век монасите тук драстично намалели.
Рилски манастир
Така се налага да бъдат замествани от монаси от Рилския манастир, като договорът още се пази у нас. През Средновековието манастирът става жертва на пиратски набези. През 1307 година каталонски пирати го подпалват.
По време на разцвета си през XVI и XVII век монасите на „Св. Пантелеймон“ наброявали между 2000 и 3000 души.
По време на османското господство в Гърция манастирът запада до положение да останат двама руски и двама български монаси през 1730 година. Дългогодишен игумен на манастира (от 1834 до 1874) е архимандрит Герасим – българин от село Горно Броди (Серско). По негово време броят на руските монаси рязко нараства, от 50 на 800, имало малко бесарабски българи и молдовяни и само 60 монаха - гърци.
През 1765 година манастирът е преместен по-близо до морския бряг. Под покровителството на руския адмирал Ушаков, молдовската болярска фамилия Калимачи и руските царе е напълно възстановен и разширен. По площ и населеност той става най-големият манастир в Света гора, подслонявайки 1446 монаси през 1903 година и повече от 2000 през 1913 година.
Манастирските камбани, изработени през XIX век, се смятат за най-големите в цяла Гърция.
13-тонна камбана оглася цял Атон
Архитектурата на манастира е невероятно съчетание от руски и гръцки стил. Камбанарията, доказваща величието на всеки атонски манастир, тук има общо 32 камбани. Сред тях е и най-голямата камбана. Тя тежи 13 тона, с диаметър 3 метра и е втората по големина в света. Отлята е в Москва и е превозена на Света гора през 1894 година. Нейният глас се чува из цял Атон чак до отсрещните брегове на полуостров Ситония.
КАре
Жена стигна до манастира
за ужас на монасите
През XIX век монасите се притеснявали, че параходите ще донесат големи беди на Света гора. Оказали се прави, тъй като с тях започнали да идват много поклонници, които често притеснявали отшелниците. Писателят етнограф Николай Благовещенски (1837–1889) описва един интересен и доста комичен случай. „Когато първий път се чу, че на Св. гора ще дохождат параходите, калугерите се изплашиха и не на шега наченаха да се страхуват, че ще се наруши девствеността на гората. Страховете им се сбъднаха“, пише Благовещенски. После разказва как веднъж заедно с другите поклонници от един параход на брега слязла и съпругата на капитана, жена млада и хубавица. Облечена доста ефектно и заобиколена от куп офицери ухажори, тя весело се приближила към манастирската врата. Калугерите се изплашили, като видели гостенката, все едно сам Дяволът бил дошъл. На монашеската република от векове е забранено да стъпват жени. Дори турците се подчинявали на този устав. В онзи ден монасите пуснали поклонниците, но пред капитанската жена портите хлопнали.
Все пак невъзмутимо с едно конте под ръка тя обиколила манастира, докато отвътре се чувал възгласи „Изкушение, изкушение“. После всички монаси вярвали, че Бог ще накаже обителта за това грехопадение. Скоро последвало силно земетресение, което мнозина доста суеверно свързали именно с тази случка. Монасите се успокоили едва когато паднал силен дъжд, който сметнали, че измил греха.
Хаджи Георги Китанов
