С настъпването на всяка нова година, пък и около големите църковни празници прави впечатление разностилието в датите при честванията. Проблемите с различните църковни календари са свързани и с чисто житейски проблеми, особено при днешната все по-голяма световна глобализация. Решаването на проблема обаче никак не е лесен.
Всичко започва от Русия. След Октомврийската революция болшевиките въвеждат Григорианския календар и го налагат и на църквата. „Просто съветската власт през 1918 г. казала: „Сега при вас ще бъде не 25 декември, а 7 януари", пише известният руски църковен публицист протойерей Максим Первозванский. Същото става в България, когато на 1 април 1916 г. е въведен Григорианският календар. Опитите да се „изравнят“ календарите между Запада и православието започват още в края на XIX век и така да се реши въпросът и за църковното единство. Ватиканът обаче не поддържа идеята.
Вселенската патриаршия е склонна да приеме Грегорианския календар. За целта през 1923 г. в Истанбул се провежда съборът на източните църкви, свикан от Вселенския патриарх Мелетий IV. Но православните архиереи не искат да честват празниците по дати, "измислени от папата". В крайна сметка се стига до компромис - одобрен е т. нар. новоюлиански календар. Който неправилно у нас наричаме Григориански.
Календарът все още разделя различните християнски конфесии
Новоюлианският календар (или „изправен юлиански календар“) e създаден в началото на XX век от сръбския астроном, професор по математика и небесна механика на Белградския университет Милутин Миланкович. В него неподвижните празници (Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Успение Бoгородично и т.н) съвпадат с Григорианския календар, а за подвижните (Господни) - Възкресение Христово и свързаните с него се ползва Юлианският календар. За това Възкресението е на една и съща дата за всички православни църкви.
В настоящо време 11 от 15-те автокефални православни църкви използват новоюлианския календар. Това са Вселенската патриаршия, Кипърската архиепископия, Гръцката православна църква, Румънската православна църква, Полската православна църква, Православната църква на чешките земи и Словакия, Естонската православна църква, Александрийската и Антиохийската патриаршия, Албанската православна църква и Българската православна църква. Църквите, които днес се придържат към юлианския, са Руската православна църква, Грузинската православна църква, Сръбската православна църква и Йерусалимската патриаршия, а също и непризнатите официално църкви на Македония, Черна гора и Украйна.
Изтока и Ватиканът се разбраха само за Великден
Католическата църква се движи по Григорианския календар, въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. от папа Григорий XIII, чието име носи. От Рим подхождат доста деликатно към призивите да се въведе единен за целия християнски свят календар. Все пак от 1967 г. по въпроса работи православно-католическа комисия, и по-конкретно относно датата на Възкресението. Но единственото нещо, за което двете страни са съгласни, е, че сегашното му изчисляване не е точно. Що се отнася до протестантските църкви, те са готови да приемат общо решение на Ватикана и православието. Стига да се стигне до такова.
Бизнесът скочи срещу стария стил
Духовенството и миряните в страните, в които е въведен новоюлианският календар, трудно приемат промяната и дълго време отбелязват празниците по „стария стил“. Днес споровете в православните страни, където се ползва Юлианският календар, продължават. Аргументите на противниците му са чисто битови - когато цял свят празнува Нова година, ние сме още в строгия коледен пост. В Русия за това настоява и бизнесът, свързан със Запада, защото различното празнуване на Рождество Христово създава сериозни затруднена за работата му. Като цяло страдат и милиони гастарбайтери, които не могат да се приберат при семействата си за Рождество.
