С идването на Баба Марта в България връзваме мартеници за здраве и благополучие. Но кога трябва да ги свалим, се питат мнозина. Оказва се, че това не е проста работа, защото мартеницата има магическа сила на талисман и амулет, запечатан с наричане за здраве и благополучие при връзването й. И съответно развързването се явява продължение на тази природна магия. А с нея шега не бива. Няма точно определен срок кога това да се случи, разказват възрастни хора. Червено-белите магически бижута могат да се махнат най-рано на 9 март или най-късно на 25-и. Но и това правило не е всевластно. Според най-разпространеното вярване този амулет трябва да бъде свален, щом човек види щъркел или лястовица. Тогава се изричат следните слова: „На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве“. Извършват се гадания и според това дали птицата лети или е кацнала. Ако е в полет, всичко през годината ще върви добре – сякаш „хвърчи“. А ако щъркелът е кацнал, то делата ни ще се развиват по-мудно.
Следващото вярване гласи, че мартеницата трябва да се свали, ако видим цъфнало дръвче – слива, ябълка, череша или просто някой храст. Тогава се връзва на цвета. Интересен е ритуалът в някои части на страната, според който трябва да сложим мартеничката си под голям камък и след девет дни да погледнем какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с пари, ако има други по-едри буболечки – много късмет. Затова някъде наричат мартеницата „гадалушка“.
Етнолози разказват още, че на някои места в България има традиция хората да държат конците на ръката си чак докато започне жътвата. Каквото и вярване да се спазва обаче, има едно правило, което никога не бива да се нарушава – мартеничката никога да не се изхвърля, защото така човекът може да изхвърли късмета си. Въобще всички обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне представляват една магическа, вълшебна практика, която отново цели да предизвика плодородие, да донесе щастие, да пази от болести и от беди.
Мартеницата е отражение на фън шуй силите, действащи в природата и в човека.
Иначе от съвременно гледище мартеницата представлява бижу, изработено от природосъобразни материали – вълна, памук или коприна. Според едно старо правило тя се носи на лявата ръка от ергените и момите, а от женените на дясната. В миналото дори е имало практика да се окача на колана на мъжа като гаранция за плодородие. Имало е традиция и в някои части на страната, при която мъжете ергени са носели мартениците си с разчепкани краища, а пък зрелите мъже са ги изрязвали до възела, за да не се развявали по седенките. Има връзка между мартеницата и източното учение фън шуй. Според него балансът в природата и в човека идва от хармонията между женските Ин сили и мъжките, наричани Ян. Тази философия е вплетена и в мартеницата, където мъжката сила е презентирана от Пижо – червения конец, а женската от Пенда – белия.
Баба Марта е и митичен герой, към който в миналото се е подхождало доста деликатно и уважително. В народните приказки Баба Марта ту е сестра, ту е жена на Голям и Малък Сечко (януари и февруари), с които често е в конфликт, защото е недоволна от половата им немощ или от факта, че са й изпили виното. Изобщо старицата е една много нервна и капризна жена с променливо настроение, каквото всъщност е времето през март. През последните десетилетия се утвърди у нас и една друга традиция – всяка българка си избира един ден от месеца (или два за по-сигурно). Ако денят се случи топъл и слънчев, тя ще е щастлива и усмихната през цялата година.
Търсят произхода й в Римския календар
Произходът на мартеницата все още не е съвсем изяснен от науката. Ранните писмени извори назовават предците на мартениците „ейресионе“ (от erion – вълна на старогр. ез.). Те представлявали клонки, които били кичени с бели и червени вълнени конци. Някои търсят произхода й в Римския календар, според който на 1 март е настъпвала новата година. Третият месец пък бил посветен на бога на войната Марс. Но той, преди да стане такъв, е бил бог закрилник на растителността, на нивите и реколтата от тях.
