П левенската митрополия е нова - учредена е през 1998 г. Но катедралният й храм - „Света Троица“, тази пролет чества 110 г. Той е пример и за това как българите в миналото със задружни усилия планини са повдигали - и са съграждали храмове на вярата.
Комитет
През 1873 г. жителите на Горни Плевен замислят строеж на нов храм. Набирането на средства започва веднага, но последвалите събития – Априлското въстание, Руско-турската война и политическите катаклизми след Освобождението – забавят строежа цели 20 години. Чак през 1893 г. се учредява комитет, който да се заеме с подготовката и градежа на храма. Той се оглавява от кмета Христо Данаилов, а проектът е дело на градския архитект – чеха Вячеслав Гаварда. Строителството и правилното разходване на средствата пък е възложено на предприемач от Трявна - Иван Околийски.
Оскъпяване
Първоначалната стойност на храма е определена на 32 000 лв., но продължилото с години строителство го оскъпява допълнително. Във финансирането се включват Министерството на външните работи и изповеданията, Народното събрание, Окръжният съвет, Окръжната постоянна комисия, Градският съвет, Врачанската митрополия, както и плевенското гражданство. Имената на многобройните дарители се пазят в Книга за доброволните приношения на християните за църквата „Света Троица“ в град Плевен (1898 г.).
Дарения
Но има и предметни дарения, които са най-различни – от вълнени черги и кристални полилеи до култови реликви, потребни при богослужение. Положен е и доброволен труд. Селяните от близките села карат камъни от Кайлъшката кариера, а населението, живеещо в селата край река Вит, осигурява пясък.
В святото начинание плевенчани получават подкрепа и от духовния си пастир митрополит Константин Врачански. Той често ходатайства пред висши чиновници за отпускане на финансови средства, а когато храмовото строителство напредва, той разрешава поставянето на осветен антиминс и извършване на богослужение.
Литургия
Първата литургия се отслужва – макар и в недовършен храм, на Архангеловден през 1898 г. Дни преди това майсторите Стефан и Аврам Василеви – резбари от рода Филипови от село Осой, Дебърско, успяват да завършват владишкия трон и царските двери. Окончателно храмът е завършен и осветен на 14 май 1912 г.
Събират три десетилетия пари за стенописите
Средства за изографисването на катедралния храм се събират цели 28 години. Чак през 1940 г. се сключва договор с художника Илия Пефев, който завършва работата си през 1946 г. Иконостасът на „Света Троица“ обаче е готов още през 1899 г. Той не е резбован, което е било личното предпочитание на Врачанския митрополит Константин. Изработването на иконите на иконостаса е възложено на Данаил Несторов от село Галичник, а негови помощници са братовчед му Овентий Исачев и Алексо Василев. Негови са 8 главни икони с рамките им и 2 олтарни врати. Друг иконописец е Адолф Селов, създал иконите на „Света Троица“ за десния иконостас и още няколко малки икони.
