Р ъката на Мария Магдалена се пази в красивия атонски манастир „Симонопетра“. Останала нетленна вече 2000 години, мнозина вярват, че светицата закриля обителта от Небесата. По принцип всички манастири на Света гора имат частици от спътницата на Христос, в това число и българският „Зограф“. Но само тук (и в Йерусалим) се пази толкова голяма част от мощите на тази библейска героиня. Ръката й се пази в олтара на съборния храм „Рождество Христово“ и се изнася за поклонение, когато се съберат повече миряни. При моето идване по тези земи имаше поклонници украинци и руснаци (те тогава не се различаваха, защото говореха само на руски), сърби и гърци.
Пустиня
Когато човек успее да стигне до манастира „Симонопетра“, разбира какво са имали предвид хронистите, говорещи за Великата атонска пустиня. Този непристъпен исполин е кацнал високо в скалите, сякаш пренесен на гръб от митичния герой Крали Марко. Пътуването до него е вълнуващо, но може да бъде и много опасно. Аз например бях доста притеснен, защото малко преди моето пристигане един гръцки доктор се бе подхлъзнал и бе паднал от висока скала в близост, за жалост фатално. Доколкото разбрах, той е тръгнал от арсаната - пристанището на манастира. Маршрутът оттам е доста стръмен - има една 350-метрова отвесна скала, която трябва да се преодолее. Именно оттук бе минал и загиналият грък. Пътеката ту се виe нагоре, ту надолу, слизайки пак до водата. По принцип една пътека , ако не се ползва, тя бързо обрасва и се губи от погледа на поклонниците. Това е друг проблем, който понякога води до фатални последствия. Такива случаи обаче има и в други части на дивния гръцки полуостров. Един монах пък падна в джендемите в близост до румънския скит по пътя от „Св. Павел“ към Великата Лавра. Затова, човек тръгнал за туризъм или поклонение към Света гора, трябва много да внимава.
Дафни
За щастие към „Симонопетра“ има още два подхода - единият от пристанището Дафни, което е главният порт и входен пункт към Атонската монашеска република. Другият (третият маршрут) към непристъпната обител е през манастира „Григориат“. Именно оттам дойдох и аз, но откъдето и да минете, пътят е около час и половина. Малко преди манастира могат да се видят ниви, където се трудят монаси, осигурявайки част от продуктите за кухнята. Има и един красив кръст, издигнат в пущинака - идеален за снимки.
Южното крайбрежие на полуостров Атон по принцип е доста непристъпно, а самото място, което е избрано за строежа на манастира - също е сурово. Той е построен на върха на една огромна скала, на практика висяща на 330 метра над морето. С молитви на уста отшелниците са извършили чутовен подвиг, копаейки в твърдите скали. Може да се каже, че манастирът в крайна сметка се е получил един от най-красивите на Света гора. Тъй като мястото за строеж е ограничено, днес балконите по фасадата изпълняват ролята на открити коридори за преминаване между отделните манастирски крила. Интересно е, че монасите в „Симонопетра“ традиционно броят етажите отгоре надолу. По този начин най-горният етаж е първият, а в подземията в скалите (3-4 етажа надолу) е последният. Прави впечатление още, че униформите на монасите са чисти и изгладени. Говори се, че причината за това е игуменът, който държал на спретнатия външен вид.
Светци отшелници
В административно отношение “Симонопетра“ се нарежда на 13-о място в йерархията на атонските манастири. Болшинството от тях са кръстени на монасите отшелници, които са ги основали, а не на някой популярен светия, Иисус или Богородица. Изключение от тази установила се практика правят само три манастира - българският „Св. Георги Зограф“, „Св. Пантeлеймон“ и „Пантократор“.
Историята на „Симонопетра“ започва от XIII век, когато тук идва отшелникът Симон Атонец и започва първия градеж. През 1364 г. серският деспот Йоан Углеша финансира обновяването и разширяването на това свято място. Поклонникът Исай свидетелства, че към края на XV век манастирът е станал български за известен период.
Пожари
През 1581 г. „Симонопетра“ е унищожен от голям пожар, при който загиват голяма част от монасите. Отец Евгений, игуменът тогава, пътува до дунавските княжества с надеждата да събере средства за възстановяване на сградния фонд. Най-важният дарител става Михаил Витязул (Храбрия), княз на Влашко. Той дарява големи части земя, както и пари. В следващите години обителта е опожарена на два пъти - през 1626 г., а последният голям огнен инцидент е от 1891 г., след което манастирът е възстановен до сегашния си вид.
Доста интересна е историята и на монашеското братство. В миналото то идвало предимно от Йония в Мала Азия. В средата на XX век мястото почти обезлюдява, тъй като притокът на нови калугери секва. Сегашното братство, наброяващо 50-60 монаси, идва главно от манастира „Преображение Господне“ (Великия Метеор). През 1973 г. светогорската общност начело с архимандрит Емилианос решава да засели отново почти изоставения „Симонопетра“ с духовници от Метеора. Те са свикнали на суровите условия, тъй като също живеят високо сред скалите. Днес манастирът е прочут в цял свят освен с великолепната си архитектура и със своя църковен хор.
Св. Харалампий и Св. Варвара имат мощи тук
В „Симонопетра“ има 4 храма, а извън територията му още 8 по-малки църкви и параклиси. Главният храм (католикон) е посветен на Рождество Христово. Построен е през 1600 г. и е преустройван след големия пожар през XIX век, когато получава това име. Сред реликвите можем да споменем парче от Св. Кръст, мощи на Св. Харалампий, на Св. св. Козма и Дамян, на Света Евдокия, на Св. Варвара и др. Престолните празници тук са на Рождество Христово (25 декември или 7 януари по стар стил) и в деня на света Мария Магдалена (22 юли или 4 август стар стил).
Чудотворна Богородица елеоточи
„Симонопетра“ се слави и със своята чудотворна икона на Богородица, която се почита в целия християнски свят. За нея се знае, че е елеоточива. Преданието разказва, че основателят Симон, докато живеел в близката пещера, получил откровение насън. В него Богородица му наредила да построи обител на върха на най-високата скала. Божията майка обещала, че тя ще се грижи за отшелника и ще закриля манастира през бъдните векове.
Хаджи Георги Китанов
