Н а 20 март Църквата отбелязва паметта на Свети Григорий Паламá - византийски богослов и архиепископ на Солун. Той се счита за най-големия православен богослов на XIV век и един от най-великите богоносни догматици в цялата история на Православната църква. Неговото учение за сътворението (паламизъм) би се понравило и на съвременния мироглед на хората. Защото още през Средновековието Палама говори за Божий енергии. Хората и животните са замесени от тях, но накрая на човека са му били прибавени свръхземни елементи и божествено дихание. Душата според Палама има интелект, разум и дух, идващи от Светата троица. В своите трудове той прави подробен анализ на всички неведоми сили, създали душата, човека и света. Учи, че чрез "умната молитва" човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии. Те са познаваеми обаче не само в мистическия монашески опит, но и при църковните тайнства – Кръщението и Евхаристията.
Палама е роден в Константинопол през 1296 г. Бащата му е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий. Така с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. 20-годишният Григорий заминава за Света гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир. Скоро след това приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на Свети Григорий също приемат монашество.
Храма Св. Григорий Палама в Солун, където са мощите му
След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на манастира го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г. монасите от „Глосия“ се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочул се с богословските си умения, той е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски. Последният твърдял, че Бог е непостижим и бил привърженик на уния с Рим. Освен това той нападнал и исихазма, наричайки последователите му „късогледци, слепоци, масалианци“ (богомили, еретици). В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си.
Със смъртта на император Андроник Трети обаче настанали политически трусове в империята. Григорий изпаднал в немилост. През 1344 г. той е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, На патриаршеския престол застанал исихастът Исидор. Григорий бил освободен, реабилитиран и възведен в сан архиепископ на Солун. Там успял да се справи с враждуващи фракции.
Патилата му обаче не свършили. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. Въпреки тегобите на плена, Свети Григорий продължавал да проповядва и да води диспути за вярата с висши турски управници. Чак след година светителят бил откупен от сърби и благополучно се завърнал в Солун. Там се споминал в мир на 14 ноември 1359 г.
Стенописно изображение на Палама в манастира Света Троица в Костур, 1401 г.
Явяват му се светии и Богородица
Св. Григорий Палама се прославил като подвижник, богослов и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, Свети Йоан Богослов, Свети Димитър, Свети Антоний Велики, Свети Йоан Златоуст. Мощите на Свети Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. През 1368 г. е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей.
