Н еделя Месопустна, която тази година се пада 27 февруари, е предпоследната от подготвителните недели преди Великия пост. Тя се нарича още и Неделя на Страшния съд. Книгата Откровение на Йоан показва, че Съдният ден започва след войната Армагедон, в която системата на Сатана ще бъде унищожена. Тогава Иисус Христос ще „съди живите и мъртвите“. Ето защо в Евангелието, което се чете в църквите на този ден, се говори за Второто пришествие на Христос и за това как Той ще съди всички народи (Мат. 25:31-46). И „огнена река” ще раздели праведниците от неправедниците. Както обещал Иисус, всички, „които са в паметните гробници, ще чуят гласа му и ще излязат“, като бъдат възкресени. (Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15).
Може би всичко това звучи наистина страшно, защото чуваме от Христос какво ще се случва на този праведен съд. Но духовници изтъкват въпроса и пред праведниците, и пред грешниците, които в тези дни ще отидат съответно от дясно на Бога ( към Рая), и от лявата страна (към Ада): „Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? ” И чуват отговора: „доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили” (Мат. 25:45)
Какво означава това? Потъпчем ли този малък човек в нас, не мислим ли за спасението на нашата душа, не мислим ли за облагородяването на нашето сърце, тогава другото в нас - гневът, коравосърдечието, завистта, гордостта, леността - ще обезобразят доброто, което ни е заложено изначално от Бога. Малкият човек в нас трябва да израства в подобие на самия Христос и идеала оставен ни от него за Любов към Бога и към ближния. И ние, имайки пред себе си образа на Христос, който ни е казал: „Научете се от Мене, понеже Съм смирен и кротък по сърце”(Мат.11:29), трябва да водим към Неговия образ и своята душа и да я уподобяваме на самия Него. Тогава, като застанем на съд в последния ден, ще може да имаме надежда за спасение.
Но дали можем да мислим, че Бог е толкова жесток, та наистина тези, които не са Му послужили, ще бъдат осъдени на вечна мъка, или и за тях ще има някаква надежда? Това наказание няма да е вечно. Бог не е толкова краен и категоричен, че да обрече грешниците на вечна мъка. Защото Той постоянно очаква от всеки един човек да направи свободен и съзнателен избор с живота си, който води на земята. Дали ще живее според това, което му диктува светът и низките страсти и чувства, доближаващи го до животинското царство или ще послуша своята съвест и Божието слово и ще се въздигне към Божествената си природа. А тя се постига като не се мисли само за материалните блага, а духовното да се потиска.
А няма такъв човек, който да не е изпитвал тези духовни нужди и потребности. Най-често на съвременния човек му липсват истински мир и истинска радост, защото материалните придобивки не радват. Те радват ден-два, и ако се уповаваме само на тях, то после идва униние, мрак, депресия. Но най-важното – материалното не ни отваря вратата към вечността. Тази врата ни отваря нашият живот в Божията правда. Който живее в Божията правда и устройва всичко в живота си според нея и според Божието слово, той има мир и радост. Тогава, каквото и да се случи тук, в света, колкото и да е бедно и трудно, надеждата на вечността проработва в човека и не му дава да залинее в униние и отчаяние.
Бог дава шанс на всеки да се докосне до Него. Стенопис на Микеланджело. Сикстинската капела, Ватикана,
Вселенския съд ще трае 1000 г.
Счита се, че този съд ще трае 1000 г. През тях Иисус Христос ще „съди живите и мъртвите“. (2 Тимотей 4:1) „Живите“ вероятно са „голямото множество“, което ще преживее Армагедон. Апостол Йоан видял също „как мъртвите... стоят пред престола“, за да бъдат съдени. „И видях как мъртвите, големи и малки, стоят пред престола, и бяха отворени свитъци. Но беше отворен и друг свитък, свитъкът на живота. И мъртвите бяха съдени според делата си въз основа на записаното в свитъците.“
