0

О т понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни (тази година се пада на 26 април). Наречена още „Седмицата на страданията”, тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.

От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни (тази година се пада на 26 април). Наречена още „Седмицата на страданията”, тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.

Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение.

Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;

На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве;

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове;

Но да се върнем на Велики понеделник. На този ден Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Тази година Страстната седмица започва на 26 април, но на тази дата провославната църква

почита паметта на Свети свещеномъченик Василий, епископ Амасийски.

В края на IV в. (395 г.) Римската империя била разделена на две части - Западна и Източна Римска империя. Император на Западната Римска империя бил Константин Великий, а Източната Римска империя била управлявана от Ликиний. Константин бил ревностен последовател на християнството, а Ликиний изповядвал езически убеждения. Двамата императори сключили помежду си мирно споразумение, което било скрепено и със сватбата на Ликиний със сестрата на Константин - Констанца, която също била християнка. Под нейно влияние Ликиний приел християнската вяра и дори издал няколко закона в подкрепа и защита на християните, но след време се отказал от новоприетите си убеждения и отново започнал гонения срещу християните. В двореца нуждите на императрица Констанца били обслужвани от красива прислужница, на име Глафира. Ликиний се опитвал да я съблазни безуспешно. Отегчена от похотливия император, Глафира напуснала двореца с помощта на императрицата като била наградена щедро от господарката си за своята честност, преданост и доброта. Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала столицата Никомидия и се заселила в Понтийския град Амасия. Един от жителите на града, Квинтий, й разказал, че сред местното население има много последователи на християнството и я запознал с епископ Василий. Узнавайки за причините на нейното преместване, епископът се опасявал от извършване на нови преследвания и издевателства над християните от страна на Ликиний. Възхитена от високите нравствени добродетели на Свети Василий, епископ Амасийски, Глафира дарила цялото си имущество за подпомагане изграждането на християнска църква в града и написала до императрица Констанца писмо с молба за финансова помощ. Кореспонденцията попаднала в ръцете на императора. Заради християнските си убеждения и разпространението им, епископ Василий бил доведен в Никомидия и по нареждане на Ликиний бил затворен в тъмница, подлаган на множество мъчения и накрая бил осъден на смърт чрез посичане с меч. Тленните останки на светеца били прен