С кардиолога д-р Кямуран Местан разговаряме за начина на живот на българите в напреднала и старческа възраст. Особено тези от тях, които живеят по селата и си изкарват сами екологично чисти, натурални продукти, без добавена химия, се опитват да водят здравословен начин на живот, твърди той. „Знаете, че никой стопанин на село не хвърля изкуствени торове на посевите си в градинката, за да изкара огромно количество нитратна продукция, с която после да гощава себе си и близките си. Хората по селата торят доматите, краставиците, картофите, лука и всичко друго, което отглеждат, с естествен оборски тор. Освен това те пръскат растенията срещу вредителите по селскостопанските култури само по изключение, при това с най-безвредните за хората препарати, какъвто например е бордолезовият разтвор, представляващ разтвор на син камък с гасена вар и питейна вода. Не така обаче разсъждават бизнесмените и хората, занимаващи се с промишлено производство на храни – за тях са по-важни голямото количество изкарана продукция и добавянето на разни химикали, които да предотвратят скорошното разваляне на продуктите, преди да са ги купили потребителите”, коментира д-р Кямуран Местан. И дава пример с кофичка кисело мляко, забравена в един шкаф и намерена там след два месеца. Оказва се, че опаковката е с непроменен вид, а вкусът се е запазил. Това навява на изводи какви консерванти, стабилизатори и други добавки има в някои от продуктите, които купуваме.
Химия
„За съжаление по моите наблюдения в градовете е по-трудно да се осигури здравословна храна и достатъчна физическа активност на хората от третата възраст, тъй като повечето от тях водят заседнал начин на живот и купуват храна, която понякога е прекомерно химически и термично обработена с цел да се удължи срокът й на годност. Много от тези хора са с малки пенсийки, поради което си купуват кренвирши, салами, сланина, маргарин и всевъзможни имитиращи продукти. Тези храни може и да са безопасни за консумация според БАБХ, обаче са с ниска хранителна стойност и в тях има твърде много добавена химия, която едва ли е безвредна, като се консумира системно и в значителни количества”, казва кардиологът.
Здравето на възрастния човек се разклаща - кога повече, кога по-малко, тъй като всеки организъм си има индивидуална издръжливост и устойчивост на външните влияния. „От значение е и стресът, на който сме подложени – казва специалистът. По-чувствителните хора развиват психо-соматични заболявания, каквито са захарният диабет и артериалната хипертония. Истината е, че докато сме млади и силни, не мислим за здравето си, приемаме го като някаква даденост. Обаче, като прехвърлим 40 години, получаваме болки и други сигнали от ставите, мускулите, главата, сърцето, бъбреците, черния дроб и от всички други органи, които имаме в нашия организъм. Тогава е изключително важно да влезем в коловозите на здравословния начин на живот, за да сме по-дълго сред живите хора”.
Режим
Казват, че „прекалено голям светец и Богу не е угоден“. Това важи и по отношение на храната и начина на живот на хората в пенсионна възраст.
„Всички ние - и млади, и по-възрастни, искаме да живеем добре, да хапваме любимите си храни, да пийваме любимите си напитки и същевременно ни се иска да сме слаби и здрави. Това обаче невинаги се получава. Някои пенсионери се подлагат на стриктни хранителни режими, други активно спортуват с единствената цел да са в прекрасна форма и кондиция. За съжаление повечето хора не намират време за спорт, а някои от тях нямат нито волята, нито необходимите средства, за да си позволят здравословно хранене. Друга част, знаейки последствията от вредните навици като тютюнопушене и злоупотреба със спиртни напитки, продължават да го правят, пояснява д-р Кямуран Местан. И дава пример: „Идва един пациент, аз му обяснявам да не пие алкохол и да не пуши тютюн, а той ми се смее и ми вика: „Ама, докторе, това са вредни неща и аз ги унищожавам, за да пазя другите!“. За част от пенсионерите полезните съвети за здравето звучат като истинско мъчение, а за друга част от тях - като ненужна и безсмислена информация, тъй като „един живот живеем и бива да го въртим на пълни обороти“. Ето защо на първо място трябва да промените мисленето си, да повярвате на специалистите, които ви съветват, да се мобилизирате с идеята за дълъг и ползотворен живот и да се грижите добре за себе си. Така ще сте доволни от външния си вид, защото външната красота идва отвътре – от здравата ви психика и от добрата работа на органите в тялото ви. Добре е да се радвате на добро здраве и да не допускате болестите да ви инвалидизират и да ви убият скоропостижно. Всъщност истината е, че това е постижимо и че много зависи от вас самите, както и от нагласите ви. Всекидневно от различни места получавате полезни съвети за здравето си, но те минават край вас, без да им обръщате никакво внимание. Трябва да им повярвате, освен това и да ги изпълнявате, с убеждението, че те са за ваше добро, както и за доброто на вашите близки - защото като сте болни и немощни, вие ставате в тяхна тежест. Необходимо е да имате „здрав дух в здраво тяло” и преди всичко да съхраните своето психично здраве”.
Паника
Първо пандемия от ковид, а сега страх от евентуална употреба на ядрено оръжие при войната между Русия и Украйна. Как да се справят пенсионерите с психо-емоционалния стрес, на който са подложени почти постоянно?
„Нека хората в пенсионна възраст да запазят спокойствие и да не се плашат от нещата, които се случват – съветва д-р Кямуран Местан. Трябва да си давате кураж и да гледате позитивно на живота, защото „спасение дебне отвсякъде“. На първо място, избягвайте стреса, защото той ви убива повече от всичко друго! Оноре дьо Балзак е казал: „Да се ядосваш, значи да наказваш себе си заради грешките на другите!“. Така че теглете по една „благословия“ на всичко, което ви дразни, и си живейте живота с усмивка. Освен това хроничният стрес е предпоставка за развитието на много сериозни и тежки болести. Продължителното състояние на стрес предизвиква снижение на имунитета и това води до развитието на възпалителни и на онкологични болести. Особено важно е всеки сам да си изработи индивидуална антистрес програма. Една „пълна програма“ би включвала: любим спорт, отдаване на хоби, разходки сред природата, срещи с приятели, пътувания до екзотични дестинации и осигуряване на достатъчно време за почивка. Времето за релаксация на нервната система е различно за всеки човек, но всекиедневно следва да отделяме не по-малко от един-два часа за полезни, разтоварващи и зареждащи с позитивна енергия занимания. Релаксиращо действие имат слушането на подходяща музика, четенето на любима книга и заниманието с неща, които ви доставят удоволствие.
Интимно общуване след миокарден инфаркт
Според американските учени, човек преживял миокарден инфаркт може да възобнови сексуалния си живот 6 до 8 седмици след изписване от болницата, като преди това е препоръчително да се консултира с кардиолог и да му се направи стрес-тест. Преди секс трябва да избягвате тежките храни и употребата на алкохол, съветва д-р Кямуран Местан. Подходящи са секспозите, при които няма голямо физическо натоварване. В никой случай не ви препоръчвам смяна на постоянния партньор или авантюра с нещо „чуждо“, тъй като това е съпроводено със значително по-силни емоции, които крият риск от нов сърдечен или мозъчен съдов инцидент. При здравите пенсионери не се налагат ограничения в интимното общуване, казва още експертът.
Кой е той?
Д-р Кямуран Якуб Местан е роден на 12.02.1971 г. в с. Чорбаджийско, обл. Кърджали. През 1997 г. завършва медицина в Тракийския университет в Стара Загора. В периода 1998-1999 г. работи като специализант по вътрешни болести в кардиологична клиника на Университетска болница - Стара Загора. От 1999 г. започва работа като ординатор във Вътрешно отделение на МБАЛ „Живот+“ - Крумовград. През 2004 г. придобива специалност по вътрешни болести в Тракийския университет в Стара Загора. От 2005 г. е на редовна специализация по кардиология в Национална кардиологична болница - София. През 2006 г. е назначен на работа в Отделение по кардиологична рехабилитация към НКБ Банкя. През 2007 г. придобива специалност „Кардиология“. От 2008 г. е на работа в кардиологичното отделение към МБАЛ „Атанас Дафовски“ Кърджали и от 2011 г. до момента работи в инвазивната лаборатория на болницата. Притежава сертификати по инвазивна кардиология и е носител на експертно ниво по ехокардиография. Участва в много научни прояви из страната и чужбина. Управител е на голяма частна кардиологична практика, включваща кабинети в градовете Кърджали, Крумовград и Ивайловград. От 2020 г. е собственик на медицински център “РОДОПИМЕД”. Синът му е студент по медицина в Медицински университет - София, а дъщеря му учи в езикова гимназия “Христо Ботев” Кърджали.
Д-р Румен Какарашев
