В секи здравноосигурен българин има правото и задължението да посещава общопрактикуващия си лекар веднъж годишно за извършване на профилактичен преглед.
Това включва изчисляване на индекса на телесната маса (ИТМ), оценка на психичния статус, изследване на остротата на зрението, измерване на артериалното налягане, електрокардиограма (ЕКГ), изследване на урина с тест ленти и определяне на кръвна захар в лаборатория при наличие на рискови фактори. Останалите изследвания, включени в обема на профилактичния преглед, са в зависимост от възрастовата група, в която попада пациентът.
Пакет
След навършване на 30-годишна възраст към пакета за жените се добавя ежегоден преглед от акушер-гинеколог с гинекологичен статус и вземане на материал за цитонамазка. При две негативни цитонамазки честотата намалява от ежегодна до веднъж на 3 години. Освен това във възрастта от 30 до 65 г. и при двата пола се включва изследване на пълна кръвна картина (ПКК) веднъж на всеки 5 години. За по-възрастните това изследване се прави ежегодно. За мъже над 40 г. и жени над 50 г. се включват и други изследвания през пет години. Това са на триглицериди, общ холестерол, HDL или т.нар. добър холестерол, изчисляване на сърдечносъдовия риск по SCORE системата за лица без сърдечносъдови заболявания, захарен диабет и бъбречна недостатъчност. При наличие на тези рискови фактори се добавя и изследване на LDL или т.нар. лош холестерол. След навършване на 50-годишна възраст веднъж на 2 години на мъжете се изследва т. нар. простатноспецифичен антиген (PSA), за профилактика на рака на простатата. На жените пък се прави мамография на млечни жлези, за профилактиката на рака на гърдата.
Фактори
Джипито провежда с пациентите си анкета, чрез която определя дали те попадат в рискова група за развитието на определени заболявания. При установяване на рискови фактори общопрактикуващият лекар провежда обучение за самоизследване и ранно откриване на заболяването. Така например при рискови фактори за сърдечносъдови заболявания трябва да наблюдаваме теглото си, да следим кръвното налягане и сърдечната честота. Същото важи и при рискови фактори за развитието на захарен диабет. При риск от рак на гърдата джипито трябва да обучи пациентката за самоизследване на млечните жлези. Като рискови фактори, при наличието на които се назначава изследване на кръвна захар на гладно, се определят хипертония, дислипидемия, затлъстяване, фамилна анамнеза за захарен диабет – роднини по първа линия със захарен диабет (родители, братя и сестри), анамнеза за овариална поликистоза. Сред останалите фактори са висок холестерол, фамилна обремененост, като наличието на роднина по първа линия с рак или ранен инсулт или инфаркт, тютюнопушене и др. При съмнение за риск от диабет, инфаркт, инсулт, сърдечносъдови и злокачествени заболявания личният лекар може да назначава и консултации с лекар по профила на заболяването – кардиолог, ендокринолог, гинеколог, уролог и др.
При хронично заболяване се правят допълнителни тестове
Обемът на изследванията и броят на посещенията при диспансерното наблюдение за хронично болни хора зависи от тяхното състояние и поставената им диагноза. Диспансеризацията на осигурените лица обаче включва допълнителни тестове, като ехокардиография, доплерова сонография, холтер-мониториране и преглед при специалист. За целта е необходимо личният лекар да издаде еднократно направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3). Само при промяна на лекаря специалист, осъществяващ дейностите по изпълнение на диспансеризацията, общопрактикуващият лекар издава ново направление.
Повече скрининги след пенсия
Много тестове, които не са задължителни в другите категории, стават препоръчителни на възраст над 65 години. Те са от съществено значение за оценка на цялостното здраве. На всеки пет години е добре да се прави скрининг за остеопороза, колоректален скрининг за рак на дебелото черво, скрининг на белите дробове при пушачи. Жените трябва да продължават да посещават скрининг за рак на гърдите, но могат да спрат да правят цитонамазка, ако нямат анамнеза за рак на маточната шийка.
Касата плаща до три пломби
Здравната каса плаща не само за медицински, а и за дентални дейности. Всяко пълнолетно, здравноосигурено лице има право на обстоен преглед със снемане на зъбен статус веднъж за съответната календарна година и до 3 лечебни дейности – обтурация, т.е. пломба с доплащане от 4 лв. и екстракция (вадене на зъб) с упойка и доплащане от 4 лв. При лица от 65 до 69 г. се добавя възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбени долна или горна челюст с цяла плакова зъбна протеза, в т.ч. и контролни прегледи за период от 4 години. Здравната каса обаче не заплаща на зъботехниците за извършената от тях дейност, а пациентът заплащат сам материала за протезата и медико-техническата дейност за изработката й.
1 лев е потребителската такса
За пенсионери потребителската такса при общопрактикуващия лекар, лекаря специалист и лекаря по дентална медицина е 1 лв. Останалите 1,90 лв. се заплащат от здравната каса. Напълно освободени от такса са лица с определени заболявания – туберкулоза, вродени аномалии, ендокринни, сърдечносъдови, дихателни, бъбречни, психични и органни заболявания с усложнения. Диагнозите са описани в списък към Националния рамков договор. Потребителска такса не трябва да заплащат още страдащи от заболявания с ТЕЛК за над 71% намалена работоспособност, непълнолетни, неработещи членове на семейството, пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните и военноинвалиди, задържани под стража или лишени от свобода, социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, лица, настанени в домове, медицински специалисти, пациенти със злокачествени новообразувания, бременни и родилки.
Ивона Владимирова
