Б лизо 40 години Кен Смит се е отказал от обичайния живот и обитава колиба без електричество и водопровод на брега на отдалеченото езеро Лох Тей в Шотландия. „Чудесно е, направо страхотно. Всички биха искали да водят такъв живот, но никой не се решава да го направи“, казва той.
Може да се поспори дали събирането на горски дарове, мятането на въдица, за да си осигуриш вечерята и търкането на дрехи в старо корито, е идеалният живот. Особено ако си на 74 години. Звучи малко като „Рибарят и златната рибка“ - всеки друг би се оглеждал да не сложи вълшебната рибка в тигана, преди да му е подменила коритото пред бараката. Но Кен Смит наистина се чувства чудесно.
Крачкомер
От къщурката на Кен до природния резерват в непосредствена близост до езерото има два часа пеша. „Тук местата са изоставени – коментира той. – До мен няма път, въпреки че по-рано, преди да се направи язовирът, тук е живял някой.”
През 1929 г. край езерото е построена водноелектрическа централа. Заради покачването на водата две села останали под вода. "Техните руини са там", казва Смит, гледайки към езерото от върха на хълма. "Аз съм единственият късметлия”, радва се той. Щял да продължи да си живее в пълно усамотение, ако не била кинодокументалистката Лизи Макензи. Преди девет години тя решила да снима филм за отшелника и се свързала с него.
Промяна
Родом от Дарбишър, Централна Англия, Кен започнал да работи на 15-годишна възраст. Строял пожарни станции. А на 26 години животът му се променя завинаги. Връщайки се от купон, той бил нападнат и пребит така жестоко от някаква банда, че получил мозъчен кръвоизлив и прекарал 23 дни в кома. Казали му, че никога няма да се оправи след това преживяване. „Казаха ми, че няма да проговоря отново и няма да мога да ходя. Но аз се справих - споделя Кен Смит. - Тогава реших, че няма да живея по чужди правила, а по моите собствени”.
Така започнал да пътешества. Изминал пеша 37,5 хил. километра и отсъствал от дома почти десет години. През това време починали родителите му. Когато се върнал и научил за това, отначало нищо у него не трепнало. „Не осъзнах какво се е случило веднага”, казва той. После решил, че нищо вече не го свързва с родината и отново тръгнал да броди безцелно, докато не открил това място и не се влюбил в него от раз. Така скитничеството му приключило. Той намерил своето място. Намерил и себе си.
Прехрана
В колибата, която си е направил, няма електричество, газ, водопровод. Бере плодове и гъби от гората, с които се засища, но главният източник на прехраната му е езерото. „Ако искате да живеете независимо, първата стъпка е да се научите да ловите риба”, казва Смит.
Самотният живот обаче също крие рискове. През февруари 2019 г. получил инсулт. И го спасила цивилизацията, от която бягал. Лизи Макензи му била оставила една радиостанция, с помощта на която подал сигнал SOS. Зовът за помощ бил приет в Хюстън, щата Тексас. Американците информирали британските власти и изпратили вертолет, с помощта на който отшелникът се озовал в болница.
В продължение на седем седмици лекарите се борили за живота му. Когато опасността отминала, го убеждавали да се върне към цивилизования живот, да се настани в градска квартира и да се възползва от предимствата на грижите, които се полагат за възрастни хора. Но Кен си държал на своето: да се върне в своето убежище. Така и направил. Но заради отслабването на паметта и зрението му, вече бил принуден да разчита на хората повече, отколкото би му се искало. Горски служител на две седмици му докарва храна. „Хората са добри към мен”, казва отшелникът, преоткрил човешката доброта.
Година след инсулта се наложило пак да потърси лекарска помощ – наранил се, докато режел дърва. Но и това не го вразумило. „Ще остана тук до края на дните си – казва той. - Преживях много произшествия, но какво от това. Нищо на тази земя не е вечно. Рано или късно пак ще се разболея, или с мен ще се случи нещо друго. Но се надявам до добутам до 102 години”, казва Кен Смит – новият Робинзон Крузо.
Кристи Красимирова
