Богатото на минерали и витамини хранене е от важно значение за нормалния растеж и развитие на детския организъм, но само, когато то е балансирано. Много родители тъпчат отрочетата си с всевъзможни храни, за които са чули, че са полезни. Малцина обаче си дават сметка, че предозирането дори на полезните елементи, може да доведе до поражения в организма.
В ранна детска възраст, когато организмът расте с бързи темпове, изграждат се нови тъкани, а обменните процеси са интензивни са необходими и по-големи енергийни потребности, които се набяват чрез храната. Ако някоя майка реши да подложи на диета пухкавичното си дете, може да му причини различни хипотрофни, хиповитаминозни състояния и анемии. Затова, не сменяйте хранителния му режим без да сте се посъветвали с педиатъра. В противен случай е възможно да го лишите от белтъчини и калции, което пък ще доведе до изоставане във физическото развитие, влошаване на минерализацията на костите и понижаване на имунитета.
Системното прехранване също има неблагоприятни последици. Със затлъстяването в детската възраст се увеличава броя на мастните клетки. Те остават за цял живот. Когато детето порастне, ще е изложено на по-лесно увеличаване на теглото, а от там и риска от развитието на диабет, високо кръвно налягане, атеросклероза и инфаркт.
В ранната възраст се формират хранителните навици, които се запазват през целия живот. От особено значение до 12-14 – годишна възраст е да създадете у подрастващия здравословни хранителни навици, в които всекидневно да присъстват плодовете и зеленчуците, но без безалкохолни и фас фууд.
За развитието на детския организъм от голямо значение са белтъчините, те хранят клетките. Най-пълноценни са набавяните от месо, риба, мляко и яйца, тъй като съдържат всички незаменими аминокиселини. Повечето растителни продукти са с недостатъчно съдържание на една или повече есенциални аминокиселини. Затова не се препоръчва децата да бъдат подлагани на вегански режим. Продължителният дефицит на белтъчини в храната в ранната детска възраст води до забавяне на растежа и развитието,
намалява обменните процеси
и понижава имунитета. Това обаче не означава, че хлапетата трябва да бъдат тъпкани с белтъци от животински произход. За да не се получат гнилостни процеси и ацетаза, всякога им предлагайте месото, яйцата и сиренето със зеленчук.
През първите две години при децата е затруднено превръщането на въглехидратите в мазнини, а усиленото им разграждане, предизвикано от растежния хормон, води до склонност към ацидоза. Това подчертава значението на мазнините в детското хранене, съчетано с приема на достатъчно въглехидрати. Мазнините са един от основните източници на енергия за организма, освен участват в изграждането на клетките, мозъчната тъкан, надбъбречната кора и половите жлези.
За какво помагат минералите
Фосфор - чрез него клетките функционират правилно, заздравява клетъчната мембрана, регулира нивата на калция, поддържа здравината на костите и зъбите. Дефицитът му понижава апетита, дори до анемия, мускулни болки, рахит, изтръпване и скованост на крайниците и отслабване на имунната система. Ако е в повече, фосфорът излича калция от костите.Набавя се от оризовите и овесени трици, тиквени, динении слънчогледови семки, сусам и тахан.
Магнезий – важен е за растежа на костите, функционирането на мускулите и мозъчната дейност. Липсата на магнезий при децата се проявява с притеснителност, проблеми със съня, липса на апетит, нервни тикове, защото той е антистресов елемент. Намира се в черния и ръжения хляб, овесените ядки, лещата, боба, небелените бадеми, лешници, в орехите, фъстъците, какаото и шоколада.
Желязо – играе основна роля в кръвотворенето. При липсата му се стига до анемия. Намира се в телешкия черен дроб, гъбите и спанака, босилека, говеждото, агнешкото, броколите, грахът, киселото мляко, сусама. Заедно с цинка желязото подпомага баланса на кръвната захар. Когато храните не предоставят достатъчно количество цинк, инсулиновият отговор намалява и става по-трудно да се стабилизира кръвната захар.
Йод - В човешкия организъм всички тъкани, включително и щитовидната жлеза, съдържат йод. Недостигът му води до появата на болестта гуша, което е заболяване на щитовидната жлеза. Тази жлеза е свързана с дейността на централната нервна система, кръвообразуването и нарушенията във функционирането й водят до разстройство на целия организъм. Затова се препоръчва използването на йодирана сол.
Селен – Важен е за антиоксидантната защита на организма. Този микроминерал има и способността си да регулира метаболизма на щитовидната жлеза. Той влиза в състава на глутатионпероксидаза, който обезврежда най-опасните и агресивни “свободни радикали” с които другите антиоксиданти не могат да се справят. Ако Селенът е в малко количество, това най-важно звено на антиоксидантната защита не работи. Съдържа се в рибите треска, тон и сьомга, в скаридите, телешкия черен дроб, кокошите яйца, ечемикът и овесът.
Флуор – Той е колкото полезен, толкова и вреден за децата. Микроелементът е свързан със здравето на зъбите и костите. Най-големият естествен източник на флуор е водата. Набавяме си го още чрез пастата за зъби, обогатена с флуор, чрез хранителни добавки, съдържащи флуор, чрез храната. В по-големи количества може да създаде проблеми на зрението.
Монитор
