З а лечебните качества на киселото мляко, което забавя стареенето на човешкия организъм и лекува куп болести, всички сме чували.
Но малцина знаят името на българския учен, открил бактерията, която превръща прясното мляко в кисело. Сега навсякъде по света киселото мляко се нарича Bulgarian Yogurt, или българско кисело мляко.
Легенди
Не е доказано с точност кога, как и къде хората са открили, че добавянето на прокиснало мляко в прясно сварено прави нов, различен млечнокисел продукт. Легендите разказват, че киселото мляко идва от траките по нашите земи и от прабългарите от южните руски степи и долното течение на река Волга. Траките, като признати скотовъдци, правели прокиш от овче мляко, а прабългарите приготвяли от кобилешко мляко кисела напитка кумис. Те поставяли прясното мляко в кожени мехове, които носели на конете си, а кумисът бил основната им храна по време на походи. Когато в средата на VII в. от н.е. част от тях се заселили окончателно на левия бряг на река Дунав в съседство със славяните, започнало и приготвянето на кумис от овче мляко. Старите българи приели традицията на траките да подгряват млякото на огън и да го подквасват със старо кисело мляко в глинени и дървени съдове вместо в кожените мехове. Според преданията от нашите земи българското кисело мляко тръгва към Мала Азия, Сирия и Египет, а по-късно и към Западна Европа.
Oткривател
Д-р Стамен Григоров се казва откривателят на вълшебната бактерия, която учените по света кръщават „Български млечeн бацил“ - Lactobacillus bulgaricus. Откритието си той прави преди повече от век - през 1905 г. Роден е на 27 октомври 1878 г. в трънското село Студен извор като деветото дете на Гиго и Звезда Григорови. Други осем преди него умират, но Стаменко оцелява, а след него се раждат сестра му Кръстана и брат му Христо. Още в училището в Трън той прави впечатление на учителите си със своя буден ум и начетеност. Родителите му го изпращат в Софийската мъжка гимназия, където съученик му е синът на френския посланик. Дипломатът е впечатлен от знанията и интелекта на момчето от село, приятел на своя син, и не само го насочва, но и му осигурява заминаването за Монпелие, където младият българин записва естествени науки в местния университет.
Младежът удивлява преподавателите и колегите си с обширните си познания и желанието си да се посвети на научна и лабораторна дейност. През 1901 г. Стамен заминава да учи медицина в Женевския университет и след дипломирането си е поканен от професора по бактериология Леон Масол за негов асистент. Осигурен му е достъп до най-модерните за времето си лаборатории, условия, които ускоряват неговите научни открития.
Дълголетие
Още като дете Стаменко се е питал защо в родното му село живеят немалко столетници. Младият доктор намира отговора, като започва да изследва киселото мляко, което съпругата му Даринка му изпраща от България в трънска рукатка (запечатан керамичен съд). Така той разгадава тайната на подквасването на млякото. Един ден през 1905 г. той вижда под микроскопа микроорганизъм с формата на пръчица – установява, че това е бактерията, която предизвиква ферментацията. Д-р Стамен Григоров публикува статия за откритието си в престижното швейцарско списание Review Medical de la Suis Romand, която привлича огромен интерес от страна на световния научен елит. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“ в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus /Grigoroff, 1905/.
Лекция
27-годишният българин е поканен да докладва за откритието си пред института по микробиология „Луи Пастьор“ в Париж. Лекцията му има невероятен успех, а в изблик на емоция и благодарност Григоров подарява на Иля Мечников трънска рукатка с кисело мляко. Аудиторията е изумена от необичайния вид на керамичния съд, а българинът обяснява на чист френски, че в този съд се подквасва млякото в неговия роден край.
Руският учен Иля Мечников, който изследва различни микроорганизми, опитвайки се да ги свърже с продължителността на човешкия живот, потвърждава резултатите от доклада на д-р Григоров. Основавайки се на тях, изгражда своята теория за стареенето. Руският учен изтъква конкретно българското кисело мляко и съдържащите се в него млечнокисели бактерии, с които обяснява и впечатляващия брой столетници в България по онова време. Така е разкрита тайната на българското кисело мляко, а през 1908 г. Иля Мечников получава Нобеловата награда за медицина.
Завръщане
След престоя в Женева д-р Григоров се завръща в България, за да започне работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън. В родината си д-р Григоров започва изследвания за разработване на противотуберкулозна ваксина и неговите постижения са публикувани в най-престижното за времето си медицинско списание La Press Medical. През войните е лекар на фронта. Завръща се с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст”. В периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов, днешната Александровска болница в София. Работи още в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 г. в Италия д-р Григоров продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 г., а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Д-р Стамен Григоров умира на рождената си дата през 1945 г. в София. Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден единственият у нас Музей на киселото мляко, който се намира в близост до родната къща на д-р Стамен Григоров, откривателят на пръчковидната млечнокисела бактерия Lactobacillus bulgaricus.
Румен Жерев
