Н аходищата и дебитът на минералните извори в София са повече от тези във Велинград. Министерството на околната среда и водите е предоставило общо 9 уникални извора на Столичната община за стопанисване. За сравнение във Велинград, за който се казва, че е най-щедро надареният с минерална вода град в България, има три находища, в Чепино, Лъджене, Каменица и в с. Драгиново. Дебитът на изворите в СПА столицата е 124,28 л/сек. и температура от 250С до 97,30С. В столицата има общо 42 находища, но само 9 се стопанисват от общината и се ползват. Според направление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община общият дебит на всички извори е 480-500 л/сек.
Последният извор, който е предоставен на общината за стопанисване, е за срок от 25 години. Участъкът е част от голямото находище на минерални води "Район Софийска котловина". Той обхваща територия в северната част на Софийското поле и по-конкретно около квартал "Требич", район „Надежда“, обясниха за „Телеграф“ от Столичната община.
Състав
Минералната вода под квартал "Требич" е разкрита през 1973 г. чрез сондаж с дълбочина 801 метра. По химичен състав водата е хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-калциева, с обща минерализация 3,84 грама/литър и с температура 50-51 градуса. Подходяща е за балнеолечение и балнеопрофилактика на стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречно-урологични заболявания.
Като първа стъпка към оползотворяването на минералната вода се планира да се ремонтира и възстанови съществуващата общинска баня в квартал "Требич". Захранването й с минерална вода ще се осъществява от сондажа, разположен в близост до банята. Той ще бъде обследван основно, тъй като е бил занемарен и не е използван.
Сондажът, от който ще се захранва с минерална вода банята в квартал "Требич".
Стратегия
Столичната община има дългосрочна Стратегия за използване на потенциала от минерални води и геотермална енергия. Целта е превръщането на София в най-големия модерен балнеоложки център чрез възраждане, утвърждаване и модерно развитие на античната хидротермална култура и традиция, обясниха от общината. Предвижда се да бъде изготвен план за възстановяване на столичните бани в Банкя, Овча купел и Горна баня.
В момента се идентифицират и проучват различните бани на територията на общината, тяхното състояние и собственост, потенциал за развитие - дали са с икономически характер или със социален. Общината е водила разговори с Министерството на здравеопазването за придобиване на банята в Княжево и за удължаване на срока за управление, както и за тази в Горна баня.
Използва се за наливане, училищна оранжерия и басейни
Минералната вода от осемте находища, които се ползват и стопанисват от София, отиват за свободна употреба от жителите и гостите на града, за захранване на басейн, училище и други. В центъра на града на площад „Бански“ има 42 чучура. Високата температура на минералната вода се използва в геотермалната инсталация за отопление и охлаждане на сградата на Музея на София, Централната минерална баня. Другият извор също е в централната част и водата идва от находище „Баталова воденица“. Минералната вода се използва за рехабилитация, спорт и отдих в Аквапарк "Възраждане" вътрешен и външни басейни. В „Лозенец" е едно от големите находища. Земетресение разрушава основния изграден на 544 метра дълбочина сондаж. Затова все още не се използва пълният ресурс на находището . На север от центъра е територията на находище "София - Надежда". След основен ремонт е възстановена експлоатацията на сондаж в двора на 15-о училище "Адам Мицкевич". Геотермалната енергия от минералната вода е включена в учебната оранжерия на училището. Минералната вода на едно от най-известните в миналото находища в момента се използва в басейните на минерален плаж "Овча купел" и за лечебни процедури в Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация. Предстои минералната вода да бъде включена отново в ремонтираната минерална баня "Овча купел". На юг от София се намират находище "София - Панчарево" и "София – Железница". В северните територии на Софийското поле се намира голямото находище на минерални води "Район Софийска котловина". В обхвата на участъка попада град Нови Искър и околностите. В центъра на града, в квартал Куманица, се намира общинската минерална баня, която от дълги години не работи. В момента е започнат ремонт на общинската минерална баня и жителите на Нови Искър чакат с нетърпение да се завърши и започнат да ползват банята, коментираха от Столичната община.
Разлог и село Баня са перлата в туризма
Община Разлог е шампион по време в стопанисването на минералните извори. Това стана през 2011 година, а договорът с МОСВ е за 25 години - до 2036 година. Село Баня пък отдавна се нарежда до големите СПА столици Велинград и Хисаря. Непрекъснато там се строят нови хотели, откриват се нови работни места.
Разлог и село Баня използват ресурса за развитие на туризма.
Издадени са около 90 разрешителни за водоползване. Минералната вода е с достатъчен дебит, с добри показатели и този ресурс трябва да се ползва по предназначение и спазването на всички законови изисквания. В резултат на добрия мениджмънт и усилията на Община Разлог село Баня се превърна в перла на туризма. Основната причина е наличието на 72 минерални извора с вода, която е втора по дебит след Велинград. Над 20 са минералните басейни. Не е за подценяване и близостта на трите планини Рила, Пирин и Родопите, както и на курорта Банско.
Варна управлява 34 съоръжения
Община Варна разполага с 34 съоръжения за минерални води, които стопанисва. 60 са разрешителните, издадени за водовземане на минерални води, на юридически лица на територията на общината, актуален към 3 февруари 2025 година.
Искането от община Варна до Министерството на околната среда и водите е подадено през 2019 година, като са предоставени за управление всички сондажи на територията на общината със срок до 1 януари 2036 г. съгласно §133 от Закона за водите. Това съобщиха за в. „Телеграф“ от дирекция „Екология и опазване на околната среда“ към община Варна.
*По темата работиха: Таня Киркова, Владимир Симеонов, Любомир Славов
![Екип на Телеграф](https://m.netinfo.bg/media/images/50406/50406852/50-50-telegraf-logo.jpg)