Д а може да бъдат взимани парамедици, фелдшери и акушерки на плажа. Това искат от Асоциацията на концесионерите на морски плажове у нас. Оказва се, че същите предложения са част от проект на нова Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, внесени от здравния министър проф. Христо Хинков.
“Тази наредба е писана през 60-те години и към този момент тя въобще не е актуална. Тя е променяна през 1996 г.“, коментира заместник-председателят на асоциацията Николай Димитров. Стопанинът на плажа на Крайморие обясни, че в момента изискването е да се наемат реаниматори, които по негови думи са твърде малко. „Предлагаме да бъде разширен диапазонът на лицата, които ние може да наемаме. Ние сме първа долекарска помощ, ние не извършваме манипулации и не извършваме медицинска дейност“, заяви той. Димитров, който от 1996 г. работи на плажа, каза, че не могат да наемат студенти, завършили трети курс медицина, а те могат да работят само в болниците.
Спасители
Зам.-председателят посочи още, че те предлагат да се измести и с 1 час напред началото на работното време на спасителите, тъй като струпването на плажуващи е по-късно. „От 9,30 до 18,30 часа. Сега наредбата казва, че те трябва да са на пост от 8 до 18 часа“, коментира концесионерът и уточни, че в момента по наредба трябва да наема по 11 спасители на година. Той изчисли, че разходите му възлизат на обща стойност 94 775 лева, като близо 28 000 лева му струват спасителите и медицинските лица на месец. Той коментира, че за разлика от европейските плажове нашите стопани на плажове са натоварени с прекомерно високи изисквания, въпреки че ивиците ни са добре организирани. Също така от организацията предлагат спасители да се обучават в различни организации, но изпитването и сертифицирането да остане ангажимент на БЧК.
Той добави, че за плажовете, които са над 5 поста, искат да отпадне изискването за линейка, защото, от една страна, това ги натоварва, тъй като трябва да назначат още един лекар, а от друга страна, води до оскъпяване на услугата за туристите. Димитров настоя още да не се прави всяка година схема за водно спасяване, а на 3 или 5 години, ако няма промяна на фактическата обстановка.
