- Арх. Милков, след двудневния земетръс в Румъния и опустошителното земетресение в Турция може ли сградите в България да издържат на по-силен трус?
- Започнах работа на 1 септември 1978 г. Точно тогава, малко след земетресението в Стражица, бяха много сериозно завишени антисеизмичните норми за проектиране. Работя в Бургас и конструкторите ги изчисляват на 9-а степен по скалата на Рихтер. В момента се строят изключително много монолитни сгради, безгредови и стоманогредова конструкция, както и стоманени конструкции. След 1990 г. панелното строителство беше прекратено, както и всички останали технологии – пакетно повдигани плочи, едроразмерен кофраж, тунел кофраж, пълзящ кофраж, които се изпълняваха изцяло от бетон. В момента строим изключително монолитно и стоманени конструкции. Кои са най-устойчивите сгради? Според мен най-устойчиви сгради са тези, при които са изпълнени абсолютно всички противоземетръсни мерки, имат противоземетръсни шайби, добре изпълнени стоманобетонови конструкции. Колкото и парадоксално да звучи, най-устойчиви са панелните сгради, тъй като връзките при тях са на базата стомана, която е гъвкава и жива и всеки един панел има своята земетръсна роля. Това строителство е много добро. Лошото е, че сега, когато правим санирането, ние правим само една обшивка със стиропор, разкрасяваме сградите, но никой не си прави труда да надникне във фугите, да види какво е състоянието на връзките, а точно там е алфата и омегата на панелното строителство. При новото саниране трябва да проверяваме задължително връзките между отделните панели и да удължим живота им. Устойчивостта на сградата не се променя по този начин.
- Появи се информация, че има сгради, при които липсват противоземетръсните шайби, възможно ли е това?
- След 1979-1980 година всяка една нова сграда се прави с тези шайби, които, най-елементарно казано, трябва да бъдат в двете посоки на кръст, стълбищната и асансьорната клетка задължително се правят от стоманобетон с дебелини 20-25 см, колкото прецени конструкторът. Това всъщност са ядрата, които крепят сградите. Преди това тухлено монолитните сгради, те са правени с тухлени зидове 25 см, тухлени зидове 38 см. Тогава също са се правили противоземетръсни шайби, само че те са били тухлени, с подсилен циментов разтвор. При тези сгради е важно да се отбележи, че всяка една фасада или 25 см стена е носеща и всяка една промяна в стените – избиване на носещите или избиване на панели, което се прави с лекота в България, е пагубна. Общините на базата на едно конструктивно становище, обикновено давано от млади конструктори абсолютно безотговорно, премахват цели панели в блоковете. Обикновено това са фасадни панели, за да се приобщи терасата към помещението, обикновено дневна, спалня, кухня. Това нарушава целостта на сградата и земетръсната й устойчивост. Аз оттам очаквам някакви проблеми. При един по-силен земетръс, когато са налице всички фасадни панели, блокът може да не пострада изобщо, но ако липсват – може да се стигне до такива повреди, че да стане опасен и да се наложи да бъде съборен.
- Може ли с годините противоземетръсните шайби да се разрушат или да изтънеят?
- Ако някой с взлом не ги пробива, не ги разрушава, няма начин. Доколкото знам, около 150 години трябва да бъде качествена една сграда със стоманобетонова конструкция. Не бива да се разрушават колони, не бива да се пробиват. При шайбите също така, където трябва да се направи отвор, той е регламентиран от конструктора, там има усилена армировка.
- В страната има много сгради с пукнатини – трябва ли обитателите им да направят нещо, за да си гарантират по-добрата им устойчивост?
- Ако блокът е изпълнен с колони, с греди, с противоземетръсни шаиби, всички тези стени не са носещи, могат да се получат пукнатини в тях поради самото усукване на сградата по време на земетръс. Това не са фатални неща, пукнатините следва да бъдат подложени на козметичен ремонт – запълване, шпакловане. Носещите конструкции са стоманобетоновите греди, колоните, плочите и противоземетръсните шайби. Ако всичко е изпълнено точно и по проект, няма проблем.
- Застрашени ли са сградите, строени след 1900 г., които са гредоред например?
- Тези, които са дървена конструкция – с дървени греди, дървени колони и тухлен пълнеж, са много гъвкави и много устойчиви. Тухлени сгради, които са строени без колони, само с един пояс и една плоча, са по-застрашени. Би следвало да се предприемат мерки за тяхното допълнително подсилване. Това го правиха навремето в Стражица за еднофамилните къщи, имаше доста поражения, но ги укрепиха с подсилване на плочи и колони. За здравината на една сграда отговаря
конструкторът, а не архитектът.
- На какво се дължат проблемите, възникващи при новото строителство – протичане на покрив, течове по стени, падане на вътрешни стени?
- Мисля, че няма проблеми в конструкцията на сградите. Там се спазват задължително нещата, защото конструкторът никога няма да се съгласи на промени, които ще нарушат устойчивостта на сградата. Проблемите са в довършителните работи. Например хидроизолацията не се изпълнява качествено, мазилките не се изпълняват качествено, зидовете не се зидат вертикално и хубаво. Това е в резултат на недостига на квалифицирана работна ръка.
- Важен ли е бетонът в строителството?
- Изключително важно е качеството както на стоманата, така и на бетона. Той също има съответни класове, които са предписани за колони, за шайби, за плочи какъв вид бетон се слага. На обекта се водят т.нар. бетонови дневници и конструкторът следи много внимателно за марката, която се влага. За съжаление бетонът идва от съответните бази, той идва със сертификат, който удостоверява, че е точната марка и много често се приема на доверие. Преди 1989 г. всеки бетон, който пристигаше на обекта, се проверяваше със специални уреди дали съответства на изискването. Това сега не се прави. Контролът се извършва в бетоновата база, а не на обекта.
- В Турция се смята, че причината за множеството паднали сгради е в използването на неподходящ пясък в строителството, вярно ли е това?
- Първо трябва да бъде речен, със съответната зърнометрия, а не морски пясък, той е забранен в строителството. Основната причина е, че са използвали морски пясък, не са спазвали регламентите за земетръс – не са добре изчислени сградите, най-вече от гледна точка на икономия на бетон и стомана. Разбирам, че не е упражняван сериозен контрол и са допуснати доста отклонения от действащите в Турция норми. Това, което ме учуди, е, че в блок е установено, че вместо пясък е използвана пепел, но това са неща, които чета в интернет.
- Поставянето на климатиците върху фасадите окозват ли негативен ефект върху здравината на сградите?
- Климатикът е нищо като тежест. Въпросът е водата да бъде отведена и да не облива фасадата, защото това води до овлажняване, до влага, до подкожушване на мазилка и не е приятно. Сега има един друг много неприятен момент – разреши се на всеки сам да си монтира фотоволтаици без проект. Ние в Камарата на архитектите протестирахме в парламента и искахме да има схема, изработена от архитект за разполагане на фотоволтаиците, и конструктор да си е дал становище как да бъдат закрепени и къде да бъдат монтирани, както и електрическата част. В момента новата мантра е да намалим административната тежест. Очаквам следващия проблем след остъкляването на балконите - безразборното поставяне на фотоволтаици. Ще има доста неприятни последици по отношение на електрическата част, неправилно свързани, може да започнат и да падат, но законодателят така реши.
- Има ли промени в строителството пред последното десетилетие като методи и практики?
- Доброто старо стоманобетонно строителство дали с греди или безгредови плочи, това се строи най-вече масово. Забелязва се все повече повишаване на качеството на изпълнение на новите сгради, защото цените не са никак ниски. Самите купувачи вече имат доста завишени критерии и изисквания. Да построиш един блок и да го продадеш, освен че трябва да има добри функционални разпределения, здрава конструкция, трябва да бъде изпълнен с хубави и качествени материали. Клиентът вече стана капризен в положителния смисъл на думата. Строителите, за да реализират продукцията си, са принудени да строят все по-качествено, да правят по-хубави сгради и това се вижда.
Това е той:
- Apx. Bлaдимиp Mилĸoв e роден в Бургас през 1952 г.
- Завършил е специалност „Архитектура“ в УАСГ
- Председател на УС на КАБ от октомври 2020 година
- Утвъpдeн cпeциaлиcт в oблacттa нa apxитeĸтypaтa, гpaдoycтpoйcтвoтo и гpaдcĸия дизaйн
Владимир Христовски
