И нфлацията изпарява дребните депозити на гражданите в банките, става ясно от статистиката на БНБ.
Тази тенденция е поне от година, но изключително много се е засилила през първите три месеца на 2022-а, когато при всички групи депозити до 10 000 лева има спад в броя спрямо предходното тримесечие.
Само в рамките на една година – от март 2021-а до март 2022, са се изпарили 80 722 броя най-дребни влогове в размер до 1000 лева. Тъй като с 1000 лева реално не може да се направи нищо друго, най-вероятната причина за изчезването на тези вложения е, че хората са си изтеглили дребните спестявания от банките, за да си напълнят хладилника и да си платят сметките.
Само за първото тримесечие, когато инфлацията достигна двуцифрено изражение на годишна база, депозитите до 1000 лева са се стопили с 4707 броя спрямо последните три месеца на 2021 г. Сумата, която се е изпарила от този вид влогове, е общо 9 милиона лева, което означава, че някои от сметките са останали, а само част от парите – изтеглени. Най-силно обаче е намалението при депозитите с размер от 1000 до 2500 лева – с цели 7496 броя.
Заплати
„Виждаме, че официалната инфлация към април вече достигна 14,4%. Всички сме наясно, че реалната, личната инфлация, която всяко едно домакинство понася, обикновено е в по-висок размер. Най-нискодоходните групи, тези с фиксиран размер на възнагражденията, ако работодателят им не индексира заплатата, най-силно усещат вдигането на потребителските цени. Самите очаквания за висока инфлация също карат хората да си теглят парите и да ги вкарат в потребление“, посочи финансовият анализатор от „Моите пари“ Десислава Николова.
Тя обаче не е мнение, че непременно ставаме по-бедни и затова теглим дребните спестявания. За да се стигне до такъв извод, трябва да се се гледат и други показатели в икономиката – среден размер на доходите, брутен вътрешен продукт, казва Николова.
Причини
Инфлацията може да не е единствената причина за намаляване на броя на дребните депозити. Възможно е някои от влоговете например да са окрупнени. Ако един човек има няколко депозита от по 5000 лева в различни банки, да си ги е окрупнил в един по-голям депозит в една банка. Депозити се закриват и заради банковите такси и нулевите лихви, а средствата в тях се насочват към други вложения, например към спестовни схеми, каквито кредитните институции предлагат като алтернатива на клиентите си. Напоследък много голям интерес има и към златото като традиционен актив, който става атрактивен винаги когато има кризи или се задават такива. Доказателство за това са опашките, които от месеци се вият пред касите на дружествата, които търгуват с ценни метали.
Злато
„Миналата година златото беше много подценен актив. Доста от финансовите анализатори видяха огромна перспективна за нарастване и възможност за реализиране на доходност през тази година. Войната определено е фактор. Хората търсят все повече златото като алтернатива да защитят парите си“, посочва Десислава Николова.
Докато дребните депозити до 10 000 лева се топят, при всички останали, без най-едрите, има увеличение като брой и сума в тях. Към края на март с цели 42,8% са нараснали депозитите в размер от 250 до 500 хиляди лева на годишна база. Като абсолютно число ръстът е най-голям при вложенията в размер от 50 до 100 хиляди лева – те са се увеличили с 13 813 броя. Вероятните причини за ръста при тези депозити може да са окрупняване, продажба на имот или друг актив и вкарването на парите от сделката в банка.
Милионери
Освен най-дребните депозити статистиката на БНБ сочи, че през първото тримесечие на годината леко намаляват и най-едрите. Изменението обаче не е толкова съществено – към декември 2021 г. депозитите с над 1 милион в тях са били 115, а към края на март те вече намаляват с три броя. Обяснението тук са таксите, които банките въвеждат за големи наличности, тъй като самите те дължат такса от 0,7% за поддържане на свръхрезерви в БНБ. „Банките започнаха да въвеждат такса върху размера на общата наличност при тях. Така се получава отрицателна доходност, защото лихвата е нула, таксата 0,7% върху определена горница, която първоначално бе между 200 и 400 хиляди лева, но после някои я понижиха до 100 000 лева“, обясни Десислава Николова. Затова богатите раздробяват по-едрите депозити и ги местят в различни банки или пък ги насочват към нещо друго, което да им носи по-висока доходност.
Вдигат лихвите от есента
През последния месец три малки банки, които нямат съществено влияние върху пазара, предприеха леко повишение на лихвените нива. Предполага се, че това се прави в резултат на междубанкова конкуренция. Всички обаче сме се втренчили в заседанието на ЕЦБ през юли, когато въпросът е не дали, а с колко ще бъдат повишени лихвените нива, коментира Десислава Николова. По думите й това решение много се е забавило по чисто политически съображения заради печатането на пари. Огромното количество пари влязоха в икономиките първо заради COVID, сега с войната. Всичко това спомага за възникване на инфлационни процеси, които много трудно могат да бъдат овладени.
След решението на ЕЦБ повишаване на лихвените нива и у нас се очаква да започне от есента нататък.
Земеделците най-богати
40-годишен земеделски производител е декларирал най-високи доходи, получени през миналата година, съобщи Haskovo.info, като се позова на информация от офиса на НАП в Хасково.
Най-заможният по годишна данъчна декларация живее в една от големите общини в областта. Той е обявил доходи, възлизащи малко над 1,4 млн. лв., като е внесъл в срок и данъка върху тях. Следващите двама в челната тройка по лични приходи са отново земеделци. Единият от тях е спечелил малко над 890 000 лв., а другият – близо 880 000 лв.
София Симеонова
