12 000 франка годишно е била заплатата на първите министри на България след Освобождението. Това става ясно от първия бюджет на Княжеството, който обхваща периода от 1 март 1880 г. до 1 март 1881 г.
Бюджетите на България до 1949 година могат да се разгледат във виртуална библиотека в сайта на Министерството на финансите.
Главните секретари на министерствата са взимали по 7-8 хиляди франка, юрист-консултите - по 8000 франка, счетоводителите - по 5000 франка, старши писарите - по 1800 франка. В следващия бюджет сумите са приблизително същите, но вече в лева, като един лев е бил равен на един франк.
В първия бюджет на Княжество България са били заложени 7 милиона франка приходи от поземлен данък вместо десятък. От данъка върху недвижимите имоти са планирани 3 млн. франка постъпления, от данък върху наемите на недвижими имущества – 3,5 млн. франка.
Налогът върху овцете и козите – беглик, е възлизал на 2,6 млн. франка.
Сред косвените налози голямо перо е бил данъкът върху тютюна – общо 1,9 млн. франка, и върху виното и спиртните напитки – 1,798 млн. франка.
Съгласно постановление на Народното събрание от 7 май 1880 г. се въвежда облагане на лозята с 5 или 4 франка на дюнюм (около декар) според разряда, в който попадат.
Сред другите доходи на правителството са постъпленията от държавни имущества – земя, пасбища, ливади, каменоломни, блата, където расте тръстика, пристанища, риболовство, каменни въглища и др. – общо 324 000 франка.
В графата случайни постъпления са записани например продажби на конфискувани стоки - 5000 франка, продаване на изгубен добитък - 25 000 франка, и право за паша на добитък – 13 000 франка. От мито от внос и износ на стоки са заложени 4 млн. франка.
Бюджетът за 1899 година пък започва така – разрешава се на министрите кредит на сума 83 887 236 лева за разходите на Княжеството през 1899 година. За покриване на горните разходи министрите се задължават да приберат определените приходи за сума 84 395 471 лева. В над 200 страници детайлно са изброени до стотинка всеки разход за какво ще отиде, включително какви суми се полагат на чиновниците.
За цивилната листа на Негово Царско Височество българския княз например са били предвидени 1 милион лева. За канцеларията на Фердинанд, за пътешествия, командировки, телеграми, осветление и отопление на двореца и поправка на мебели са заложени 300 000 лева, а за купуване на ордени 60 000 лева.
Депутатите с по 20 лева дневни
Перо по перо са описани разходите за издръжка на Народното събрание. Така например за пътни на народните представители са били планирани 25 000 лева. На народните избраници се полагали дневни по 20 лева на ден. За представителни на председателя са записани 3000 лева, а подпредседателите са могли да разполагат с по 1500 лева. За заплата на чиновниците и разсилни са планирани 75 000 лева. За канцеларски разноски, отопление и осветление, мебелировка, пощенски разноски и абонамент за телефона на председателя са записани 6000 лева. Премиерът по онова време е разполагал с 3000 лева представителни. Частният му секретар пък е получавал 5580 лева. През 1899 г. заплатата на министрите става вече 16 560 лева. Но главните секретари на министерствата продължавали да получават между 7 и 8 хил. лева.
София Симеонова
