Б итка за клиничните пътеки поемат болничните асоциации и лекарският съюз. Междувременно правителството обяви, че обмисля да направи нова оценка с цел пътеките да бъдат по-балансирани, а в бъдеще плановете са те постепенно да отпаднат.
Това стана ясно от думите на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по време на заседанието на бюджетната парламентарна комисия, която прие на първо четене бюджета на здравната каса за 2022 г. Той бе одобрен и от здравната комисия. Според болниците обаче остойностяването на клиничните пътеки ще отнеме време, а те настояват за бързи действия и увеличение на цените в кратки срокове. Сдруженията искат ежегодно 20% увеличение в бюджета за медицинска помощ в продължение на пет години. Това обясни пред „Телеграф“ Красимир Грудев - председател на Национално сдружение на частните болници (НСЧБ) и директор на МБАЛ „Тримонциум“ в Пловдив.
Цел
„Целта ни е да достигнем такова ниво на публично финансиране на дейностите, което да ни постави на едно средноевропейско ниво, защото в момента сме на дъното“, посочи Грудев. На същото мнение е и Андрей Марков - зам.-председателят на Българската болнична асоциация (ББА) и управител на Аджибадем Сити Клиник-УМБАЛ. „Абсурдно е да си мислим, че с тези средства за здраве ще можем да покриваме изискванията и да подобрим здравния статус на нацията. Единственияj и качествен измерител на това какво се случва в системата са средствата, които взимаме като процент от общите средства на държавата. Ние продължаваме да отделяме най-малко пари в Евросъюза“, посочи Марков.
Схема
Сдруженията са изготвили и схема, с която да се изправят диспропорциите в цените на различните клинични пътеки. „В момента имаме пътеки, които са с два до три пъти подценени, други с 50% подценени“, обясни председателят на НСЧБ. По думите му изготвената схема очертава точно по какъв начин през следващите 5 години да се коригират цените, като се започне приоритетно с най-подценените клинични пътеки. „Ще ви дам пример с една хемодиализа. Средната цена в съседни страни като Румъния, Северна Македония, Хърватия е около 250 евро, или 500 лева. При нас цената е 180 лв. Ето тази процедура, както и други подобни ние искаме рязко да увеличим, да кажем на 360 лв. първия път и след това отново до 540 лв.“, посочи Грудев.
Компромиси
„Не ми се иска да казвам, че тези диспропорции в цените ощетяват пациентите, но за да бъда честен, не мога и да отрека, че това е така. Правим компромиси. Някои болници не могат да си позволят скъпоструващи лекарства и минават на генерици. Знаем за случаи, когато инструменти за еднократна употреба се стерилизират и използват по няколко пъти, защото цената само на този инструмент е колкото цената на клиничната пътека. И точно за такива фрапантни разлики говорим. А в същото време понякога няма нещо, от което можеш да спестиш. Ето например една артроскопия е 750 лв., а само шейвърният нож, който е необходим, е 250 лв. И когато ти дадеш само за този консуматив една трета от цената, какво остава за другите неща? В тези случаи това, от което най-много пестим, е трудът на нашите лекари, сестри и санитари. За съжаление това е истината. Те получават в пъти по-малко, което е несправедливо“, каза още Красимир Грудев.
Искат да участват в преговорите за НРД
Лечебните заведения искат да вземат участие в преговорите по Националния рамков договор за медицинските дейности. Това обяви пред „Телеграф“ председателят на ББА Андрей Марков. „Болниците са изпълнителите на тази дейност, а са лишени от възможността да участват в преговорния процес. Затова сега ние ще настояваме да сме част от преговорите по НРД“, посочи Марков. Междувременно от Националното сдружение на частните болници също имат предложение към рамковия договор, обяви председателят му Красимир Грудев. „Ние искаме всяка година да има автоматична индексация на цените на клиничните пътеки и процедури с индекса на инфлакцията в страната за предходната година. Ако например сега имаме официални данни, че той е 9,3 - това автоматично да бъде предвидено като актуализация на цените в рамковия договор“, обясни Грудев.
Поли Пантева
