- Г-н Илиев, в понеделник премиерът Кирил Петков обяви, че ставате част от Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата. Кога пътната безопасност се превърна в лична кауза за вас?
- Реално от много години самият аз имам школа за обучение на шофьори, които вече имат шофьорски книжки и които искат да усъвършенстват своите умения. Работя с изключително много ентусиазъм по тази тема, защото никой не излиза от дома с намерението днес да направи катастрофа, но въпреки това се случва и ние сме свидетели всеки ден. Това, което правя от години, е да анализирам човешкия фактор, човешкото поведение, действията и бездействията, които извършваме в автомобила, до какво водят след себе си.
В понеделник премиерът Кирил Петков обяви, че Димитър Илиев става част от Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата.
- Как стигнахте дотам да станете част от институционализираните усилия срещу войната по пътищата?
- До голяма степен това стана след запознанството ми с Кирил Петков. Аз бях част от политическия кабинет на премиера и негов съветник по въпросите на пътната безопасност. В продължение на почти три месеца се опитвах всячески да дам своя принос, за да се подобри ситуацията по пътищата у нас, но за съжаление не успях да постигна успех. Причината е, че това е мултидисциплинарен процес, в който са ангажирани голям брой институции с отношение към пътната безопасност.
- Премиерът каза, че ще станете „част от агенцията“. Какво конкретно означава това?
- Това, което предполагам, е, че по някакъв начин ще заема пост, който да има своите правомощия, защото без правомощия, само като съветник, приносът ми не може да бъде такъв, какъвто искам. Официалният пост ще ми даде възможност да знам точно какво ще правя в тази агенция.
- Възможно ли е този пост да е председател на агенцията?
- Има и такава възможност. Не искам обаче да коментирам нещо, което трябва да бъде обявено от изпълнителната власт. Конкретният пост не е толкова важен. Важното е той да разполага с правомощия да направи много за подобряването на безопасността по пътищата.
- И все пак тази агенция е само едно координационно звено между институциите, ангажирани в безопасността на движението по пътищата. Всъщност те са тези с реалните мерки и правомощия.
- Да, това е така. Но аз вярвам, че трябва да има точно такава агенция. Трябва да има някой, който да събере всичките тези институции на едно място, в един общ „разговор“ и да следи тяхната работа в посока подобряване на ситуацията. Иначе няма как. В момента всяко едно ведомство, само за себе си, се опитва да работи нещо по темата. Така обаче се губи цялостната картина и точно за тази координация ще отговарям аз. Трябва да се спре с писмата между институциите, които отлежават по чекмеджетата. Това е сфера, в която трябва да се действа бързо, защото решенията са много закъснели.
- Агенцията обаче съществува от три години. Какво е постигнато досега и кои са слабостите, които искате да отстраните?
- Запознат съм с работата на агенцията. Тя е свършила доста по отношение на стратегиите за пътна безопасност и по отношение на някои от наредбите, които касаят пътната безопасност. Свършена е доста работа и екипът е работил усърдно. Въпросът е, че от агенцията се оплакват от недобра чуваемост от институциите. Когато от агенцията разработят някакви мерки с цел подобряване на безопасността, от съответното ведомство не се предприемат мерки да се случат нещата реално. Това, което аз бих направил, е да ускоря тези процеси и да накарам тези институции да ускорят темпото, с което започват да прилагат тези мерки. Има обаче още нещо важно, към което искам да насоча усилията си. Аз вярвам в човешкия фактор като централен в целия процес. Реално ние, хората, допринасяме най-много за катастрофите, защото почти всички те са свързани с човешки грешки. Ако се правят добри обучения и смислени информационни кампании за това какви са рисковете, до какво води това или онова поведение на пътя, можем да постигнем много за информираността на обществото за тези проблеми. В това аз мога да имам сериозен принос.
- През годините в абсолютни стойности броят на жертвите и ранените по пътищата у нас намалява. В общоевропейски план обаче България неизменно остава сред лидерите. Какви са причините за това?
- Проблемите са разположени в три полета. Първото е отговорният участник в движението или човешкият фактор. Става дума за шофьора, пътника, пешеходеца, велосипедиста – отговорността на всеки един от тях е ключова и основна, ако искаме качествено да промени ситуацията с безопасността на движението. В това поле има да се свърши изключително много работа, и то в дългосрочен план. В областта на образованието ние трябва да започнем от най-малките, още от детските градини и училищата и учебните центрове за кандидат-водачи. Но не само. Ние трябва да въведем обучението през целия живот. Причината за това е, че условията, в които шофираме, автомобилите, които шофираме, както и личните ни способности се променят във времето. Няма как това, че на 18 години си бил на шофьорски курс, да ти осигури всички необходими знания и умения за бъдещите 50 и повече години.
- А кое е второто поле?
- Второто поле е пътната инфраструктура. За никого не е тайна, че по различни причини в последните години изградените и ремонтираните участъци от нея не са с необходимото качество. При тях не са взети онези необходими мерки за безопасност, които да предотвратяват пътнотранспортните произшествия или да минимизират щетите от тях. Това също не може да се реши от днес за утре, но със сигурност трябва да се върви в посока пътят сам по себе си да е по-безопасен и на него да се гледа като основен фактор за подобряване на безопасността на движението.
- И третото?
- Третото са превозните средства. Виждаме, че в последните години нивото на безопасността в новите автомобили се покачва с въвеждането на все повече системи за безопасност и системи, които предпазват от човешки грешки. Това обаче не трябва да ни подвежда първо, защото не всички карат нови автомобили и второ, защото дори и в много безопасен автомобил могат да се допуснат сериозни нарушения. Пример за това е използването на колан на задната седалка. Малко известен факт в обществото е, че когато пътникът на задната седалка не слага колан, при челен удар той застрашава не само себе си, но и шофьорът или пътникът на седалката отпред.
- Казвате, че човешкият фактор е основното. Какъв ще бъде подходът ви в тази област?
- Смятам, че тук правилният метод е този на убежденията, а не този на глобите и наказанията. Целта е хората да разбират по-добре процеса на движение и физическите закони, които владеят автомобила им и да осъзнават различните последици от съответното избрано от тях поведение на пътя. Обучение, знание, информираност и осъзнатост за отговорността, която всеки участник в движението носи.
- Смятате ли, че българското общество е прекалено толерантно към водачите, които шофират след употреба на алкохол или наркотици?
- Не бих казал, че обществото е толерантно. По-скоро има едно малцинство, което си мисли, че с лека ръка може да нарушава един от основните закони на държавата – а именно Закона за движението по пътищата. Смятам, че държавата трябва да направи всичко възможно да заклейми този модел на поведение и да се тръгне в посока, в която да се създаде усещане за законност.
- Казвате, че не сте привърженик на глобите, но в същото време искате да се върне усещането за законност. Няма ли противоречие тук?
- Нещата са свързани. Вижте как изглежда един български водач в чужбина например, който иначе у нас си позволява редовно да прави нарушения. Той там изведнъж става изключително примерен, спазва всички ограничения. Не виждам проблем това нещо да се случи и у нас, защото точно от такъв тип арогантно поведение страдат хора, които нямат никаква вина, а просто са били в неподходящото време на неподходящото място. Всички трябва да разберем, че пътят е споделено място – той е на всички ни и всеки трябва да се грижи освен за собствената си и за безопасността на останалите участници.
- Казахте, че трябва да се действа бързо. Как точно си представяте тази скорост, при положение че ангажирани с безопасността на движението у нас са повече от 10 институции?
- Представям си я чрез по-добра комуникация между тези институции и по-добър синхрон в тяхната дейност. Революция не очаквам, но постепенно това е един процес, който така или иначе трябва да доведе до положителни резултати. Имам надежда и заради това, че ние нямаме нужда тепърва да откриваме топлата вода. Има редица държави, които са въвели ефективни мерки за повишаването на безопасността и чиято статистика за пътния травматизъм показва забележителни успехи. Разбира се, не всички от тях са приложими за България, но има достатъчно такива, за които можем да следваме добрия пример.
- Кои са първите стъпки, които ще предприемете? И всъщност на какъв принцип ще приоритизирате? От факторите, които предизвикват най-много катастрофи с човешки жертви ли?
- Да, определено и това. Но в България за съжаление има т.нар. черни точки – места, на които се случват много катастрофи. Първите стъпки, които ще предприема, ще касаят бързото идентифициране и обезопасяване на тези участъци. На пътя е важно да има предвидимост и да няма капани за шофьорите. Те трябва да се чувстват в среда, в която да се ориентират, лесно да разбират както ограниченията, така и организацията на движението. По черните точки може да се постигне бърз напредък.
- Когато говорите за черни точки, имате предвид примерно участъка от пътя София-Варна край ловешкото с. Микре, нали?
- Да, именно за този тип участъци с висока концентрация на катастрофи говоря.
- Какви други стъпки могат да доведат до бързи и осезаеми резултати?
- Смятам, че в момента приоритет за контрола и превенцията е спазването на ограниченията на скоростта. Това е изключително важно, но аз бих искал МВР да засили контрола за използването на колани, особено на задната седалка, както и за използването на т.нар. детски столчета при возене на деца. Изключително важно е да се засили контролът за разсейването на шофьорите с мобилни устройства (б.р. - смартфони, таблети), което е пагубно по време на шофиране. Минаването на червено, употребата на алкохол и наркотици – засилването на контрола там също може да даде добри резултати.
- Преди няколко дни бяха внесени проектопромени в ЗДвП, част от които касаят увеличаването на размера на глобите. Какво е вашето мнение?
- Освен увеличаване има по-скоро прецизиране на глобите. Досега за едно и също нарушение паричната санкция варираше примерно от 50 до 150 лв. Но кой решава колко да е глобата? Как се преценява това? В този смисъл аз подкрепям тези промени – нека се знае за всяко едно нарушение каква точно е глобата и как се действа при всяко едно конкретно нарушение. По отношение на повишения размер на глобата за шофиране под въздействие на алкохол или наркотици там нещата трябва да бъдат изключително сериозни и засилени.
- Ако зависеше от вас, какви наказания би имало за тези водачи?
- Аз специално за тези нарушения съм доста краен, защото за мен това са изключително тежки противоправни деяния.
- Затвор?
- Не искам да конкретизирам. Просто смятам, че трябва да се въведе култура на тотална нетолерантност към това поведение. Трябва всички да сме наясно, че качи ли се шофьор в кола след употреба на алкохол или наркотици, той застрашава всеки един от нас, застрашава моето дете, вашето дете. Наказанието впоследствие не може да върне жертвата. Важно е да има сериозни наказания, разбира се, но моята цел основно е да засиля информираността в обществото за изключителната сериозност на този проблем. Хората трябва да развият тотална нетърпимост към това явление.
- Привърженик ли сте на популярната в редица европейски страни засилена употреба на записи от лични видеорегистратори като част от борбата срещу агресивното поведение на пътя?
- Аз съм „за“. Подобен запис ясно показва нарушението и няма никакъв проблем да бъде използван като законен доказателствен материал. Проблемът е, че впоследствие лицето, предоставило записа, трябва да се яви и да свидетелства. Това изискване води дотам, че много хора не желаят да предоставят записите (б.р. - чува се тиктакане на автомобилен мигач).
- Мигач чувам. Явно шофирате. С хендсфри сте, нали?
- Да, разбира се. Както казах, използването на мобилен телефон по време на шофиране е сериозно нарушение, а аз се стремя с всяко мое действие на пътя да бъда водач за пример.
Говорихме за Микре. Основна причина за черната точка там е, че това е двулентов път, при който шофьорите се изкушават да вършат опасни изпреварвания. Довършването на магистрала
- „Хемус“ би решило до голяма степен проблема. В този смисъл вие привърженик ли сте на това държавата активно и бързо да завърши магистралния пръстен на България?
- Със сигурност съм привърженик. Това обаче е решение на доста високо ниво. Тук говорим за политика по отношение на транспортните системи на държавата, а знаете там колко много са наследените проблеми от предишното правителство, особено с магистрала „Хемус“. Има много казуси, като този с парите за пътните ремонти, които също трябва да бъдат разрешени. Така че, да, аз съм за дострояване на всички магистрали, но това няма как да се случи в кратки срокове.
- Какво е мнението ви за намаляването на ограничението на скоростта по магистралите на 130 км/ч?
- Винаги съм бил за по-бързото придвижване по пътищата, но тук важното е и при какви обстоятелства се извършва то. Във Франция например пътищата са в много по-добро състояние от нашите, но там ограничението е 120 км/ч. Аз добре познавам скоростта и нейното влияние при настъпването на екстремна ситуация, в която шофьорът рязко трябва да предприеме маневра, да спре, да заобиколи препятствие, да избегне удар. Знам как действат законите на физиката в такива ситуации и как високата скорост прави бързата реакция по-трудна. Ето защо в момента смятам, че с оглед на условията по българските магистрали и нивото на безопасност ограничението трябва да е 130 км/ч.
Това е той:
- Роден е на 2 август 1975 година в София
- Син е на известния автомобилист Владимир Илиев
- Завършва специалност „Автомобилизъм“ в Националната спортна академия
- С активна състезателна кариера като рали пилот от 1994 до 2013 г.
- Шесткратен победител в Националния рали шампионат на България (2000, 2001, 2006, 2007, 2008, 2011 г.)
- След завършването на активната си кариера открива Академия за безопасно шофиране
Деян Дянков
