С амо 30% от иновативните здравни терапии, разрешени през последните години в Европа, са достъпни за пациентите у нас. Освен това се налага да чакаме 5 пъти по-дълго за вкарване на нови лекарства. Това показва статистиката на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България. В годините на COVID пандемията тенденцията се влошава.
Над две години (764 дни) чака българският пациент за нови лекарства. За сравнение в Германия болните получават достъп до нови терапии след 133 дни. Анализите показват, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Българските пациенти имат едва 31% достъп до разрешените от Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) за употреба терапии, заплащане с публични средства. В Европа този процент е 46. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не стигат до пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.
В периода 2017 – 2020 г. са одобрени за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно 23 за ЕС. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.
Около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г., подчерта Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, който представи проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 - 2021 г.
