М айката на Деница Ченишева, която загина преди 18 години под руините на рухналата сграда на улица „Алабин“, успя да осъди прокуратурата за това, че не бяха установени и наказани виновните в проточилия се близо 15 години съдебен процес. За всяка една от тези тежки години Александрина Ченишева ще получи по 1000 лева.
Почернената майка бе завела иск за 300 000 лева за неимуществени вреди, но Софийският градски съд взе решение да присъди едва 15 000 лева.
По-късно
Искът е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“, и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Безсилие
Сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета са починали на място. Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването. Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар, и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага. Майката на Деница Ченишева пише в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала само безсилие, обреченост и болка, като страдала от безсъние и била под постоянен стрес. Тя заведе иск в съда, след като заявлението ѝ за бавно правосъдие по чл. 60а от Закона за съдебната власт било разгледано и прието за основателно от Инспектората на Висшия съдебен съвет, но ѝ предложили обезщетение от само 10 000 лева, което почернената майка не приела.
