3300 супергерои са постоянно в бойна готовност – да се включат като доброволци в поредната кауза и да помогнат на хора в беда.
Толкова души наброява само списъкът на регистрираните доброволци, които гасят пожари или газят калта в наводнени райони. Отделно на помощ се притичват и хора, които се организират в социалните мрежи за различни инициатива. Те се наричат спонтанни доброволци, но има места, на които не ги до допускат, за да не пострадат и те самите. „Спонтанните доброволци са прекрасни хора с големи сърца, които чуват, че има проблем, и тръгват да помагат. Но огромната част от тях не са обучени и не са добре екипирани, за да могат да помогнат качествено. Вършат чудесна работа, но има голям риск за тяхното здраве и живот", обяснява Тодор Грозданов, секретар на Асоциацията на доброволците.
Детайли
Когато един доброволец стане член на доброволно формирование, той минава ред обучения, бива екипиран и работи тясно със структурите на пожарната. Докато спонтанните доброволци често пристигат на място с неподходящи дрехи и обувки.
"Те също вършат много работа, защото на места се изискват много ръце. Те могат да бъдат полезни с правене на ивици в малко по-отдалечен участък от огъня, където се очаква той да бъде посрещнат и ограничен. Могат да помагат с логистика на място. Могат да бъдат много полезни", обясни пред БНР Грозданов. Доброволците се нуждаят от екипировка и леко оборудване за справяне с пожари - лопати, мотики и ранцеви пожарогасители, които могат да бъдат занесени на гръб, когато до мястото на огъня не може да стигне пожарен автомобил.
Това, което движи доброволците в екстремни моменти, е адреналинът, обясни Мартин Георгиев от Доброволното формирование към Столична община (СО). „Адреналинът е наистина много голям мотиватор, който ни движи напред. Малко е опасно, понеже някой път може да се случи да прегреем заради тази цялата мотивация и желание да помагаме“, допълни доброволецът в гасенето на пожара в Отец Паисиево. Важно е спонтанните доброволци, които не са минавали през обучение, да бъдат на терен подходящо облечени, с памучни тениски, никакви изкуствени материи, обувките трябва да са подходящи, по възможност кубинки, тип планински, препоръчва Георгиев.
„Принципно за горски пожари обувките са малко по-специални, защото подметката издържа до 360 градуса, нашите дори отпред имат и едно метално бомбе с цел да предпазва. Важно е да се носят предпазни очила, респираторна маска или нещо подобно задължително, защото димът може да уврежда дробовете. Трябва да се носи много вода“, допълни Мартин Георгиев.
Карамфил Иванов е сред доброволците, които гасиха пожара в странджанското село Крайново. "Отидохме долу в дерето да посрещнем пожара. Изчакахме го. Когато тръгна срещу нас пожарът, направо мина през нас и всички избягаха. Останахме само с една пожарна от Кърджали. Гасихме, каквото гасихме. Не можахме да го спрем огъня, върху нас мина", сподели пред БНР Карамфил.
Помощ
Докато той и още цяла група супергерои се бореха с огъня, 7 човека (4-ма доброволци и 3-ма местни) вършеха черната работа в село Воден – те изчистиха двора на опожарена къща, като това им отне цял ден. „Десетки къщи, които също пострадаха от пожара там, имат нужда от помощ. Колкото по-бързо успеем да помогнем с изчистването на всяка една пострадала къща, толкова по-бързо хората ще имат възможност да се върнат отново по домовете си и да започнат да ги строят от нулата, наново. Нека бъдем хора. Нека всеки, който наистина има възможност, да дойде и да помогне. Колкото повече хора се съберем да помогнем, толкова по-бързо ще има къде да живеят отново хората нормално“, гласяха призивите в социалните мрежи.
В петък, 26 юли, от „Възраждане“ внесоха законопроект за връщане на „Гражданска защита“. Идеята на партията е да се създаде национална агенция към Министерството на отбраната, която да разполага с доброволци, а те да бъдат подготвени и тренирани. Законопроектът предвижда и да има гражданска мобилизация при необходимост, както и да се провеждат постоянни обучения на населението как да се реагира в бедствени ситуации.
В същото време за Закон за доброволчеството се говори още от 2004 г., а през 2007 г. се появи и първият писмен вариант. През годините обаче така и не се стигна до регламентирането на дейността на супергероите, а към 2024 г. има 6 внесени в НС законопроекта, които обаче така и не са финализирани.
Воля
„Българските доброволци остават неподкрепени от правната система и политиката на държавата“, коментира пред радио „Фокус“ директорът на Българския център за нестопанско право Надя Шабани. Тя уточни, че голямата тема за доброволчеството у нас е повдигната още през 2004 г., но 20 години по-късно регулации има единствено в частта за доброволческата дейност при бедствия и аварии. "Коя ли не политическа партия си прави пиара с това нещо, но няма воля да се стигне до това наистина да се приеме законодателство. В последния парламент имаше три внесени законопроекта, но не могат да поставят една тема да бъде надполитическа и да започнат да работят приоритетно по нея. Винаги остават въвлечени в по-злободневните теми“, допълни Шабани.
Според народния представител Корнелия Нинова приемането на Закона за доброволчеството е неотложна работа. „Пожарите и стотиците доброволци, притекли се в помощ на хората, показаха още веднъж, че статутът на тези самоотвержени хора трябва да бъде решен", написа във Фейсбук тя.
Законът за доброволчеството ще уреди статута на доброволците, подготовката им, обучението, кога могат и трябва да ползват отпуски и какво оборудване да използват.
"Виждали сме всички как политици ходят на мястото на бедствието, снимат се и след три дни забравят. А доброволците остават със седмици да помагат. След наводнението в родния ми град Мизия те останаха повече от месец, за да разчистваме на самотни хора“, сподели Нинова. Според нея причината този закон да отлежава толкова дълго и да не се приема е, че „тук няма постове и порции, които да си разпределят“.
Депутатът от ПП-ДБ Людмила Илиева също е на мнение, че Законът за доброволчеството е изключително важен, а целта е да се осмисли дали настоящите предложения могат да облекчат работата на доброволците.
Мащаби
„Приемането на Закон за доброволчеството ще даде мащаби на доброволческата дейност и ще подкрепи всички, които искат да станат доброволци. Включително чрез уреждането на платен отпуск, чрез насърчаване на работодателите в това да ангажират своите служители в такива инициативи. За мен изключително важно беше предложението да даде възможност на фирмите, включително и на държавната администрация, да позволят в рамките на един, два или три дни допълнителен платен годишен отпуск. Това е насърчителна мярка. Един закон би дал конкретни стимули, с които да насърчи доброволците да стават повече, по-подготвени и по-ефективни. Обсъждаше се много да има възможност за подкрепа на кампании, включително в медиите, за набиране на доброволци за доброволчески инициативи“, коментира Надя Шабани.
„Приемането на Закон за доброволчеството е в интерес на всеки един гражданин. Този закон не може да се разглежда като закона на една или друга партия, като кауза на една или друга политическа идеология – той е на доброволците и е кауза на цялото ни общество. Затова трябва да разчитаме на надпартийна и експертна дискусия, която да осигури най-добрите, устойчиви и ефективни законодателни решения“, смятат от Българския център за нестопанско право (БЦНП).
Обучават как се гаси горски пожар
Безплатен уебинар на тема "Основни знания и умения за спонтанни доброволци за действие по време на горски пожари" организира в сряда, 31 юли, Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ). В очакване сме на нова гореща вълна през август и ако имате желание да помогнете, ако в близост до вас се разяри пожар, то този уебинар е за вас, казват организаторите.
В рамките на събитието, което ще се проведе в Zoom от 19:30 часа, ще научите:
- какво представляват горските пожари и какви са основните техники за гасене
- как трябва да бъдете екипирани
- какво трябва да носите със себе си
- какво трябва да правите на терен
Местата са ограничени, а записването е на следния линк: https://docs.google.com/…/1FAIpQLSeDbTROudSjLkR…/viewform.
Провежда се от лицензирания Център за професионално обучение „Доброволец“, част от НАДРБ.
Какво включва екипировката
Проблем на много от желаещите да се включат в битката с огнената стихия е, че не са правилно екипирани. Така момчето от Свиленград, което се бореше да спаси кошерите на дядо си, получи над 50% изгаряния по тялото и ръцете. За да не се стига дотам, Георги Влайков от "Аварийно спасяване Пловдив" – частно доброволческо формирование, което осигурява подкрепа при бедствия и аварии, препоръчва следната специална екипировка за адекватна битка с огъня:
● панталони противопожарни (99,98 лв.)
● яке пожароустойчиво (99,28 лв.)
● защитни боти (207,78 лв.)
● вентилаторна каска (46,48 лв.)
● защитни ръкавици (21,48 лв.)
● противодимна маска (37,77 лв.)
● предпазни очила (23,60 лв.)
Младоженци дариха средства за пожарогасители
Над 1200 лв. събраха Биляна и Цанко Шишманови в подкрепа на доброволците, които помагат в борбата с огъня в критичните точки. Те си харесаха кауза в социалните мрежи и съдействаха за нея, като поискаха от близките и приятелите си вместо цветя да им дадат пари, които на свой ред дариха на доброволците в битката с огъня, за да закупят допълнителни пожарогасители.
„Ние, българските доброволци, ви пожелаваме да бъдете много щастливи и никога да не гасите пламъка на любовта! Вие сте пример за добро, съпричастност и любов към природата!“ – така от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) поздравиха младоженците.
Кристи Петрова
