Т радицията българинът да се съпротивлява с оръжие срещу тиранията датира още от времената на хайдутите. След окупацията на България от Съветска Русия в периода 1945-1955 година се заражда и разгръща една малко позната досега въоръжена съпротива. Онеправданите излизат в гората и се наричат ГОРЯНИ, а тиранията е комунистическата власт.
Изследване
Логично и хронологично изследване на горяните от 6-и Пирински отряд, създаден от Герасим Тодоров, прави историкът д-р Веселин Ангелов в книгата си „Отличен българин с името Герасим“, на когото се доверяваме. Преди България окончателно да бъде харизана на СССР, погледът на горяните е обърнат към Англия и САЩ - това мотивира много млади българи, чиито близки са избити или затворени в лагери след Девети. Мотивът да минат в нелегалност с пушка в ръка е и бруталната, насилствена конфискация на тяхната земя, продукция и реколта.
Първата чета е образувана в Кюстендилско още през пролетта на 1945 г. Четата се укрива в горите на Осоговската планина, поради което народът още тогава ги нарече "горяни".
Предизвикателство
Първи в Пиринско Герасим Тодоров от село Влахи, Светиврачко, днешен Сандански, минава в нелегалност със своя чета. Основното предизвикателство за нейното създаване е, че на среща в Москва от 5-7 юни 1946 година Сталин, Тито и Димитров се договарят да се проведе ускорена „македонизация“ на населението в Пиринския край. С всички средства да се проведат незабавни избори и паспортите на населението да се променят в националност „македонци“. Както и да се започне налагането на изфабрикувания в Белград „македонски язик“.
Герасим Тодоров е от комитски род. Баща му Тодор Николов е четник на Яне Сандански, който също е родом от Влахи. След 1912 г. е учител и кмет на село Влахи. Брат му Захари Тодоров е бил районен войвода, привърженик на ВМРО - Иван Михайлов. По професия Герасим е горски надзирател, а след 9 септември касиер на местната потребителска кооперация. Женен, с трима синове - Йордан, Кирил и Владимир, както и дъщеря Василка.
Началото
В първите дни на май 1946-а Герасим с още двама свои съратници минават в нелегалност и се установяват около връх Вихрен. Заемат се да сформират въоръжена чета в защита на българщината против Титовска Македония.
През лятото на 1946 г. горянската чета нараства на 14 души и се назовават „Пиринския отряд“. Нейната организационна структура изцяло следва устава на ВМРО - Иван Михайлов: Герасим Тодоров - войвода, Андрей Александров - помощник-войвода, Петър Гърков - секретар, Димитър Павлов - санитар, Кирил Бенгюзов и Тодор Секулов - отдельонни командири. Създават мощна яташка мрежа в селата Влахи, Ощава, Гара Пирин, Сенокос и махалите наоколо. Снабдяват се с оръжие, храна и подслон.
Среща
Започват първите наказателни акции. Запечатана е голямата мелница в село Влахи. По-старателните селски кметове и милиционери са предупреждавани да не тормозят хората. Войводата Герасим се захваща подобаващо с плъзналите емисари - „учители“ и „книжари“ от Титова Югославия. И досега в село Влахи и околните села се разказва за срещата на Герасим с един от тях - Петар Макревски, на 12 март 1948 година. В архива на ДС е запазен разказът на самия емисар от Скопие: „Ниският научих, че е Герасим. Запита кой съм и откъде, аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите и рече: "Тоя е нашият седенкар, той е Титовият агитатор". Ми каза още сутринта да си замина от Влахи. Мене ми говореше: "А ти бре, заблудено комунисто, знай, че ти си само за пропаганда. Убиен ке беше, но благодарение, че си позволил на детето мое да му дадат обувки на учителския съвет и не тормозеше сестра ми те помилувам“. Ми заповеда в срок от три дни да се изсела от Влахи, иначе и ако милицията рече да те чува, пак ке те убия. Да станеш да си одиш, тука не можеш да правиш Титова Македония."
Писмо
Запазено е и писмото, което войводата Герасим изпраща до кмета и партийния секретар в родното си Влахи: „Аз напуснах семейство, роднини, приятели и родното село, скитайки се немил-недраг по балкана, гладувайки и мизерствайки, само и само да си спася живота от някои личности... Та вие започнахте да тормозите по най-различни начини невинното ми семейство, бутайки посред нощ прозорците и хвърляйки пясък по тях, тропайки по вратите, викайки с имитиран глас да се обадя, че уж съм вътре, отвързвайки по няколко пъти през нощта добитъка и разкарвайки семейството ми да го прибира и какви ли не щеш още мръсни и долни работи. Милост вече не раздавам. С каквато мярка мерите, с такава ще ви мерим. Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в ограда не стои. По-добре славна смърт, отколкото позорен живот“!
Операция „Елен“
Освен милицията властта мобилизира редовна войска и бронирани машини от София, Враца, Пловдив и дори от Варна. На 7 март 1948 година е даден ход на операция „Елен“.
Пиринският отряд наброява 42 четници, когато войводата Герасим решава да се разделят на две групи. Но вече е твърде късно. Целият западен склон на Пирин е блокиран. За броени дни са заловени десетки ятаци, разбита е групата на Бенгюзов. Групата на Герасим е изненадана в махалата Дребако, но успява временно да се измъкне от блокадата.
Последното хоро
На 30 март 1948 г. в махала Въчковица четата е обкръжена. След осемчасово сражение съпротивата на горяните е сломена. Неколцина са убити, мнозина заловени. Самоубиват се братя Руйчеви, Петър Гърков и Георги Сучев.
Скрит в гората, войводата Герасим изчаква няколко милиционери с шмайзери в ръце да го доближат и с вдигнати ръце излиза на полянката. Пред сащисаните им погледи той започва бавно, с тежка стъпка, тактувайки си на глас, да играе мъжкото хоро. Внезапно дръпва металната връзка на бомбата на кръста си. Хвръкват във въздуха и няколко от милиционерите.
Разкъсаното му тяло е събрано в одеяло и изложено на показ в с. Влахи, а после на площада в Гара Пирин, днес град Кресна. Вместо да жалят за убитите си колеги, милиционерите организират митинг с хоро и музика по същото време, на същото място. Позволяват само на майката на Герасим - Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето. Гробът на Герасим Тодоров досега не е открит.
Официално архивите сочат, че по време на блокадата са убити 7 горяни, заловени са 31, 4 се измъкват от блокадата. Арестувани са и десетки ятаци. На 25 юни 1948 г. Горноджумайският областен съд се произнася: на смърт се осъждат 12 души, 15 - на доживотен затвор, 13 - на 15 г., 6 - на 12 г., 10 - на 7 г.
Румен Жерев
