„Случи се! Надявам се повече хора да разгледат таблата и предметите, които са реставрирани в Исторически музей „Искра“ в Казанлък - един от шестте с най-богата тракийска колекция благодарение на д-р Китов и екип.“ Така коментира пред „Телеграф“ Диана Димитрова, спътница, колежка и майка на дъщерята на големия археолог доц. д-р Георги Китов.
От 14 декември до 31 март следващата година в мултимедийната зала на музея за първи път са изложени негови нови открития. Изложбата е и прелюдия към честването на 80-ата годишнина от откриването на Казанлъшката гробница и 20-годишнината от това на гробницата на Севт ΙΙΙ в Голямата Косматка – едно от най-известните открития на експедицията на д-р Китов.
Ентусиазъм
„Китов мразеше да казва „аз“. Дори когато той съвсем сам направеше нещо, използваше „ние“. Така описа своя мъж, учител и колега Диана. „Никой няма да ми запълни липсата му, никога“, довери тя, а на въпрос за най-силния спомен за него, отвърна: „Може би ентусиазмът му в работата, който беше невероятно силен и заразителен. Всеки, не само хората от екипа, като видеха вълнението в погледа и движенията му, не можеше да остане безразличен и да не го подкрепи по някакъв начин – духовно, морално.“
Представени са реставрирани находки на Георги Китов в Долината на тракийските царе – Казанлъшко, около Шипка, Мъглиж, Павел баня… Те не са в основната експозиция на музея, защото няма къде да ги сложат, а не защото не заслужават.
Заслуги
Голямата заслуга е на Меглена Първин, уредник-отдел в „Античност“. Тя си направи труда да извади материалите и да ги подреди. Има 6 постерни табла, текстовете и снимките са мои“, разкри Диана Димитрова. „Таблата представят житейския и творческия път на Китов. Докато ги правех, си мислех как е възможно за един живот да бъде проучено всичко това и предоставено на широката общественост и научната общност за използване и да му се радват. Материалите са само от Казанлъшко“, сподели жената на археолога, който си отиде от този свят внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 г. при разкопки в Старосел.
Основните неща, над които е работил, започват от Стрелча и региона – първото му голямо откритие е от 1976 година. Работи няколко години в Гробницата мавзолей в Жаба Могила, след това в Ловешко, в Новопазарско, за да дойде в Долината на тракийските царе.
Елена Дюлгерова
