„Българинът се умори да е вечният песимист, да е песимистът на Европа и на света". Това сочи най-актуалното социологическо изследване.
Луд умора няма, казва народът.
Същата работа и с песимистите. Може да са поуморени, но негативизмът е неунищожим. Също както омразата. За съжаление, в последните седмици преди Рождество Христово в обществото се разгоряха страсти, от които идните поколения може би ще се срамуват. Дано те поне имат по-ясна представа къде да теглят чертата. Чашата на омразата е наполовина пълна, наполовина празна. Зависи кой я държи – песимистът или оптимистът. И зависи какво възнамерява да прави с нея. Ако е за лична консумация, иди-дойди. Ако възнамерява да я лисне в лицето на опонента си, работата е друга.
Ще ни се да вярваме, че българите изпращат 2023 г. с малко повече оптимизъм. Но както би казал песимистът – на какво пък отгоре. Толкова озлобени и ожесточени едни срещу други не бяхме дори по време на ковида. И тогава се нападнахме: „Абе, Зайо, ти що си без маска“. И обратното: „Светиш като крушка от тия ваксини, да не си луд?“. Но все пак имаше някаква съпричастност към тези, които изгубиха близки и приятели заради болестта. Но когато пикът на пандемията отмина и започнахме да я караме на крак, солидарността отново изчезна. Вижте какво се случва наоколо – млади хора, здрави и прави, умират от инфаркт или инсулт, а под жалейките се вихрят неуместни коментари, изпълнени с жлъч. Толкова ли сме изгубили човешкото в нас, че не можем да преглътнем злобата дори в такъв тежък момент, когато близките и познатите на починалия страдат?
Същата работа и с триенето и пренаписването на историята – с флекс или с кофи боя. Кому беше нужно да отприщи тези грозни страсти точно в навечерието на най-топлите семейни празници? Че се намериха даже и същества, които да си подслаждат пировата победа с торти с крайници? Защо?
Песимистът или оптимистът в българското общество ще оцени този триумф на омразата. Проблемът е, че тази чаша не е наполовина пълна, наполовина празна. И рано или късно трябва да я изпием до дъно. За да можем да продължим напред.
Кристи Петрова
