В ажна новина от отиващата си седмица. На 15.07.2025 г. Министерството на финансите успешно пласира за втори път през 2025 г. облигации на международните капиталови пазари в два транша, деноминирани в евро. Горе-долу по същото време стана ясно, че митичната черна пантера отново е била забелязана на Шуменското плато. От МВР и от зоопарка предупредиха да се внимава и да не се обръща гръб на хищника, а да бъде гледан право в очите...
Сега нека да видим много или малко е новият дълг и какво представлява той на фона на плашещите данни за черния леопард!
Фактите
Страната изтегли нов външен дълг за 3,2 млрд. евро. Министерството на финансите съобщи, че на международните капиталови пазари са пласирани два транша облигации в евро. Единият пакет, който е за 2 млрд. евро, е десетгодишен дълг, а вторият – за 1,2 млрд. евро, е със срок 20 години. От ведомството съобщиха, че набраните средства осигуряват необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Към новия дълг на България е имало сериозен интерес, отчитат от ведомството. Според финансите този инвеститорски интерес е най-високият, достиган до момента. Причината – решението на Съвета на ЕС за приемане на страната ни в еврозоната от 01.01.2026 г. и увеличението на кредитния рейтинг на България след това.
Това е вторият външен заем, който страната ни тегли от началото на годината. През април България пласира книжа за 4 млрд. евро. Taка общият външен дълг, изтеглен от началото на годината, вече надхвърля 7 млрд. евро. Като прибавим и емитираните облигации на вътрешния пазар, общите задължения на страната набъбнаха до внушителните 16,2 млрд. лв. от началото на годината, показват сметките.
Приземяване
За да приземим нещата, нека поразсъждаваме кога едно домакинство (държава) прибягва към външно кредитиране. Представете си, че семейството трябва да покрие стари задължения, а няма налични средства. Затова отива в банката или във фирмата за бързи кредити и тегли нов заем, за да покрие стария. Има и друга опция – трябват ви пари за почивка на море или планина. Заплатата не ви стига, затова отново решавате да теглите заем. И третият казус – много ви се иска да имате собствено жилище, трябва ви сериозно финансиране – ипотекирате и получавате лесни пари за дълъг период от време за изплащане. Но всичко това зависи от условията, които предлага кредитният пазар. Сега лихвите у нас са изключително изгодни, затова и имаме ръст и на потребителските, и на ипотечните кредити.
Ако сравним държавата с обикновеното домакинство, ще видим, че има нещо много общо при емитирането на нови дългове. Първо, имаме стари задължения със съответния падеж. Ако сега условията са изгодни и лихвите – поносими, взимаме от вътрешния или от външните пазари съответните суми. Решението за влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. и вдигането на кредитния рейтинг на страната стана своеобразен тест за новите емисии.
Но забележете – другата цел за новия борч са „финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв“. Значи нещо не е наред с текущите финанси на домакинството (държавата). Така ли е наистина?
„Телеграф“ се допита до водещи икономисти, които да коментират ситуацията.
Костенурка
„По отношение на дълга в момента сме като костенурката, докато другите са като заека“, каза проф. Боян Дуранкев пред вестника. Той визира относително ниския дълг като процент от брутния продукт на страната ни в сравнение с други държави от Европейския съюз. Големите проблеми пред България са продължаващата деиндустриализация, демографският срив, увеличаването на неграмотните и бедните слоеве на населението. В момента „зайците“ по ръст на дълга са държави като Франция и Италия, но нищо чудно „костенурката“ след няколко години да финишира преди тях, смята професорът. И продължава: „Царят е гол:
Предупредете вашите деца и внуци да се подготвят да плащат новите (и старите) дългове.
Проф. Боян Дуранкев
Фантазиите, че България, понеже е с нисък бюджетен дефицит (ако 3% е нисък?) и сравнително нисък дял на дълг спрямо БВП (под 60%), означава, че икономиката на страната е „добре“, просто не е вярно.
Деиндустриализация, нисък икономически растеж, ниска производителност на труда, стареене на населението, огромни субсидии и помощи за обръчи от фирми, брутална местна и централна корупция, властваща олигархия – това е общата панорама на България.
Очаквам още тази година пукване на балона на „ниския бюджетен дефицит“ и до 2030 г. и на балона на „ниския дял на дълг спрямо БВП. Икономиката е инерционна система, чудеса не стават!“, казва Дуранкев. Той призовава за „различни политики и различни политици в парламента. Според него мисленето на много от правещите днешната финансова политика на страната е „геронтологично“ и имаме нужда от радикална промяна.
Контра
На по-различно мнение е обаче икономистът Румен Гълъбинов. Според него пласирането на нов дълг е изгодно за страната. Дефицитът в бюджета ще е под 3 процента, убеден е Гълъбинов в коментар пред „Телеграф“. А по отношение на дълга оставаме в рамките на 25-30 процента от БВП при критерий от 60 процента. Но е необходимо да форсираме нещата у нас.
Румен Гълъбинов
Със средствата от Плана за възстановяване и устойчивост ще се подпомогне приходната част от бюджета. Приобщаването ни към Шенген също увеличава приходите на държавата. Гълъбинов очаква да има скок на парите от тол таксите, както и увеличение на ставките през следващите години. Освен това имаме успешен туристически сезон, което носи допълнителни средства в бюджета. А повсеместното увеличение на заплати, особено в бюджетния сектор, неминуемо вдига потреблението и оттам – приходите от ДДС. Увеличението на разходите за отбрана ще облагодетелстват бизнеса и също ще ударят рамо на изпълнението на бюджета през следващите години, заключава Румен Гълъбинов.
Сравнение
България наистина е сред отличниците по процент на държавен дълг към брутен вътрешен продукт. Според данни на МВФ за миналата година – при нас това съотношение е едва 23 процента. При водещата световна икономика – САЩ, дългът е 121 процента от БВП, рекордьор е Япония с 251 процента. В Италия е 137 процента, във Франция – 111, в Гърция – цели 159 процента. Но някой може ли да каже, че тези икономики не работят и не произвеждат? И съответно могат да си позволят изгодно вътрешно и външно кредитиране. Може би точно тук е заровена и черната пантера на българските борчове.
Пламен Енчев
