Д есетки столичани почетоха жертвите на комунистическия режим с поднасяне на венци и цветя пред Мемориала на жертвите на комунизма в градинката пред НДК.
На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. Общо са убити 147 души, припомня БНР.
Цветя пред мемориала положиха и председателят на парламента Росен Желязков, президентът Росен Плевнелиев и десетки депутати от различни партии.
Сред присъстващите имаше и хора, които са били репресирани от режима. Един от тях сподели пред БНР:
"Аз се казвам Атанас Железчев. От БЗНС "Никола Петков" съм бил. Два пъти съм бил в затворите по време на комунистическия режим. Тази дата е много срамна, тъжна, черна дата в българската история. Може би е имало виновни, но такова жестоко наказание, такова масово убийство на цвета на българската нация!?! Толкова години минаха, много правителства се смениха, но никой не пожела да каже къде са гробовете поне на част от избитите".
На 1 февруари се навършват 79 години от най-масовото убийство на държавници и интелектуалци, извършено от Народния съд – един противоконституционен съд, създаден от правителството на Кимон Георгиев след преврата на 9 септември 1944 г.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна.
Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.
"Днес отдаваме почит на жертвите на комунизма, но отбелязваме и този мракобесен период в българската история, чието начало беше поставено с атентата в църквата „Света Неделя“, чиято 100-годишнина ще отбележим през 2025 г. Този период премина през червения терор непосредствено след 9 септември 1944 г. Този период беляза живота на поколения българи, на които им бе отречено правото да имат история, беше обезсмислено тяхното настояще и им беше забранено да имат бъдещето. Това са годините на обезсмисляне на човешкото съществуване“, заяви в словото си председателят на Народното събрание Росен Желязков.
Днес трябва да се помолим за душите на жертвите и да отправим своя апел към живите и бъдещите поколения да не забравят и да помнят, че доброто винаги побеждава, но битката е трудна“, добави още председателят на НС.
