Х ора, загубили всичко, ни предлагаха помощ. Това разказаха пред „Телеграф“ Димитър Христов и Владимир Георгиев от българската организация „Пещерно спасяване“.
Те са вторият наш екип, пристигнал на терен след разрушителните земетресения в Турция.
Там спасителите ни прекарали шест дни. „Когато пристигнахме, видяхме тези огромни разрушения, но все още от една по-далечна перспектива. След като започна работата ни на терен, се сблъскахме с личните истории. До теб застава един човек, който спокойно ти предлага чай и храна, а в следващия момент разбираш, че той е изгубил цялото си семейство, дома си и въпреки това е там и се опитва той да помогне на теб“, разказва Димитър, който е ръководител на екипа. „В града, в който ние бяхме, са живели 300-400 хиляди души, а сега той е сринат. Част от тези хора са загинали, но други са оцелели и трябва да продължат да живеят, въпреки че са изгубили всичко. Така че драмата там ще продължи много дълго време“, споделя Владимир.
Хаос
В Хатай пещерните спасители, които са обучени да влизат на най-опасните места и да вадят хора, попадат в истински хаос.
„Нашата държава не ни признава и за това, когато пристигнахме, не искаха да ни настанят при спасителите на държавно ниво. Те не знаеха какви сме, кои сме и защо сме там. Първоначално намеренията им бяха да ни изпратят при бежанците. В крайна сметка спечелихме доверието им, видяха колко организирани сме и ни оставиха да водим нещата, но това отне време, което не беше добре да губим“, споделя още Димитър. Владимир пък разказва, че докато са били там, е имало много фалшиви сигнали.
„Хората подаваха сигнал за жив човек, като целта беше да бъде изпратен екип на мястото и те да могат да приберат телата на близките си“, разказва пещерният спасител.
Религия
Мартин Георгиев от софийското доброволно формирование допълва, че една от причините за това е религията.
„Те вярват, че има определено време, в което тялото трябва да бъде погребано, за да отиде човек в рая. Това доведе до напрежение, защото нашата цел беше да стигнем доколкото се може повече живи хора, но за тях беше важно да се вадят и починалите“, казва Мартин. Той споделя, че едно от най-трогателните неща е било как цели квартали са замлъквали.
„Докато търсехме оцелели под останките, ако някой екип се усъмни, че чува нещо, той казва „тишина“ и тази дума започва да се разпространява от уста на уста като каскада. Изведнъж всички млъкват и спират да мърдат“, казва доброволецът.
Ниво
„Видяхме много хора, останали без дом, но не и без надежда. Ние бяхме отишли там, за да им помогнем, а те се стараеха да помагат на нас. Предлагаха ни от малкото вода и храна, които имаха“, разказа Георги Влайков, ръководител на първата българска група, заминала за Турция. Те били разпределени в Кахраманмараш.
„Миризмата там е първото, с което се сблъскваш“, споделя Георги. Той признава, че техническата им подготовка не е била на ниво, а до шатрите и техниката на другите отряди българският изглеждал като „летен лагер“. Въпреки това нашите доброволци участвали в спасяването на 31 човешки живота. „Ние бяхме т.нар. лек екип – занимавахме се с издирвателната част, но не и с изваждането на хората. Когато намерим локация с потенциално оцелели, сигнализираме и изпращат друг екип, който да провери. Подадохме 40 сигнала, като 31 се потвърдиха. 12 от тях бяха подадени от кучето, с което работехме“, разказа още Влайков.
Общо 50 доброволци от България са били на терен в най-засегнатите градове в южната ни съседка. Сред тях са и седем жени, една от които в ролята на преводач.
„Не смятам, че съм приела видяното по-емоционално от мъжете. Занимавам се с това от 10 години и едно от първите неща, които ни учат, е да оставим емоциите на заден план, за да бъдем максимално ефективни“, сподели една от дамите доброволки – Ивелина Попова. Всички наши спасители, които са били на място, признават, че за първи път са се сблъскали с трагедия в толкова големи мащаби.
Събраха 83 хил. лв.
Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) отчете свършеното след бедствията в Турция и Сирия. „Събраната сума е 83 773,34 лв. Най-малките дарения, които сме получили, са по 5 лв., а най-голямото е 30 000 лв. Разходите ни до момента са малко под 22 хил. лв., като максимално ще стигнат до 30 хил. лв. Благодарение на това, че доброволците не заплащаха тол такси, винетки, а два от мобилните оператори у нас премахнаха роуминга, успяхме да спестим не малко средства. В 22-та пункта в страната също бяха направени много дарения. Изпратихме един ТИР с хуманитарна помощ към Сирия и два към Турция, като единият е пълен с храни на стойност 90 000 лв. от дарител. Голям производител се свърза с нас, за да дари уреди за отопление, които ще изпратим с още два тира“, сподели на пресконференция председателят на НАДРБ Ясен Цветков.
Искат закон за доброволците
Доброволците у нас искат да бъде създаден „Модул за реакция при бедствия“, който да е съставен от доброволни спасители и медици. Те настояват и за Закон за доброволците, който да реши много от проблемите, с които се сблъскват сега. Така например героите, които заминаха да помагат в Турция, са взели платени и неплатени отпуски, за да направят това, а някои от тях дори трябвало да дават нощна смяна още в деня на прибирането си. Други пък искали да заминат, но нямало как да отсъстват от работното си място.
Според тях, ако има Закон за доброволците, отсъствието им от работа в подобни извънредни ситуации, може да бъде регулирано по друг начин, а работодателите – стимулирани. Освен това доброволците настояват базата за обучение на спасители в Монтана да бъде отворена за цивилни. „Преди 7-8 години МВР „изпусна“ 30-ина човека да влезем и да се обучаваме там. След това тази практика беше прекратена и сега, ако не работиш в МВР, нямаш достъп до базата в Монтана, която е една от най-добрите в Европа и доброволци от чужбина идват на обучение в нея“, обясни Росен Спасов от Аварийно спасяване - Пловдив.
Наши огнеборци: Донесохме надежда на пострадалите
Групата огнеборци от Благоевград се прибра в страната ни след акцията в Турция. В петък те бяха на среща с кмета на общината Илко Стоянов, който им връчи плакет и благодарствен адрес. Пожарникарите разказаха, че картината в Турция е била като след апокалипсис.
„Надеждата, която им донесохме, може би ще ги крепи и занапред. Те изразиха своята огромна благодарност към нас. Казваха, че вече сме част от тях, че сме винаги добре дошли там. В първите моменти нашата помощ бе достатъчна, за да започнат да се възстановяват от шока“, сподели комисар Валентин Василев, директор на РД ПБЗН-Благоевград. „Няма да забравим топлото посрещане. Въпреки цялата им мъка те се държаха много топло към нас“, сподели Боян Кондуров, ръководител на противопожарната служба в Благоевград.
Поли Пантева
