- Полицай Стоилов, вие сте най-новият член на Българо-американската полицейска асоциация, но пък от дълги години работите в 15-я по опасна престъпност град в САЩ – Северен Чарлстън (щата Южна Каролина). Кога беше най-рисковата ви ситуация?
- Работя като патрулиращ полицай в участъка в Северен Чарлстън от близо 10 години. Най-опасната ми ситуация, която няма как да забравя, се разигра преди около две години. На едно дежурство аз и моят партньор хванахме момче, което току-що беше откраднало кола. То започна да стреля по нас с револвер. Ние също започнахме да стреляме. Слава богу, в крайна сметка нямаше убити и ранени.
- Какво стана, след като го арестувахте?
- Направи се, че изпада в кома.
- Моля?
- Да, симулира, че е изпаднал в кома. Мога да кажа, че той не беше специализиран автокрадец. По време на кражбата и стрелбата вероятно беше употребил дрога.
- Когато откри стрелба по вас, изплашихте ли се?
- Не, нямаше време за емоции, за страх, защото всичко стана много бързо. Всичко това е работа, а подобни неща се случват в нашата професия.
- Нападали ли са ви и друг път?
- От време на време стават подобни неща, особено когато арестуваме някой, който иска да е свободен. Но с пистолет по този начин и някой да открие огън към мен – не, само веднъж се е случвало.
- С какви престъпления се сблъсквате най-често на дежурство?
- С всички видове, които са ви познати – от най-дребните кражби, например на каса бира от бензиностанция, до грабежи, кражби на коли и т.н. Северен Чарлстън е доста опасен. Както и вие казахте, ние сме на 14-о или 15-о място по престъпност в държавата. Доста пъти ходим и на убийства. При един от тези случаи с колегата ми бяхме на няколко пресечки от местен хотел и чухме изстрели. Като отидохме на място, открихме тяло по средата на паркинга. Като прегледахме камерите, видяхме как мъж излиза от стая и започва да тича бързо по коридора. След него излезе още един човек и вече като го стигна на паркинга, стреля два пъти в главата му. Арестувахме извършителя след няколко дни.
- Преди да отидете в Северен Чарлстън, сте бил в шерифския офис в окръг Бъркли. Пак ли бяхте патрулиращ полицай?
- Три години работих в затвора в Бъркли. От страна на шерифския департамент охранявахме затворниците. Няма да забравя две случки от онези години. При първата група затворници опита да избяга. Бяха намерили парче желязо и опитваха да пробият дупка в бетонната стена. Почти успяха, да ви кажа (смее се), но ги хванахме навреме. Вторият случай е на убийство, което обаче не мога да разкажа в детайли. Аз давах нощни смени. Заключвахме килиите в 22 ч., гасяхме лампите, телевизорите и всички лягаха да спят. Бяха по няколко души в клетка. Една сутрин около 4.30 ч., когато светнахме, видяхме, че на земята лежи мъртъв затворник. Беше убит след свада със съкилийник.
- Защо се преместихте в Северен Чарлстън?
- Винаги съм искал да работя в този град, защото като служих във Военновъздушните сили, бях в базата в Северен Чарлстън. Освен това живея в близкото градче Самървил, което е на 10 минути с кола.
- Колко време работихте във ВВС?
- Четири години работих там. Започнах от най-ниския чин. Товарехме големите самолети с багажи и различни доставки. Три пъти ме повишаваха през тези години. Преди да се уволня през 2009 г., искаха да ме правят сержант, но отказах.
- В момента България чака първите изтребители F-16 от САЩ. Имаше ли такива в базата ви?
- F-16 са хубави изтребители. Наричаме ги work horse, което означава, че са много добри за задачите, които изпълняват, и се работи добре с тях. Нашата база беше основно за товарни самолети, големите C-17, но от време на време идваха и изтребители.
- Защо решихте да станете полицай?
- Като бях във Военновъздушните сили, исках да правя нещо по-сериозно, но единствената работа, която тогава имаше, беше в складовите помещения с товарите. След това, като се уволних през април 2009 г., исках да работя за Гранична полиция. Точно тогава обаче службата нямаше свободни места и не беше обявен прием. Затова се насочих към шерифския департамент.
- Някога съжалявал ли сте за това решение да влезете в полицията?
- Единственото, за което съжалявам сега, е, че не останах във ВВС, където работата беше лесна, а парите - много добри (смее се).
- Заплатата в полицията не е ли добра?
- Добре е, но тази година инфлацията беше много голяма - около 12%, а заплатата си остава същата и това се отразява на разходите ни.
- На какви смени работите?
- Аз работя само нощни смени, така ми е по-удобно и ми харесва повече. Започвам в 22 ч. и свършвам в 7 ч. Един месец графикът е - 3 дни на работа, 3 почивка, а следващия месец - 4 дни на работа, а 2 почиваме. Като се прибера, занимавам се с кучетата ми, разхождам ги, след това спя около 5 часа и след това отивам на фитнес, после директно на работа.
- Казвате, че на дежурство всичко се случва и по много. Случвало ли се е да предотвратите престъпление?
- Да, случва се и това понякога. Мога да ви дам пример как в началото на кариерата се съсредоточаваш върху едни неща, а после с натрупването на опит започваш да виждаш неща, които не всеки забелязва. Първата ми година като полицай спирах и глобявах много шофьори за дребни неща – фарове, завой без мигач и т.н.
- Това много дразни шофьорите не само в САЩ, но и в България?
- Да, знам (смее се), но така започнах в първата година. Забелязах, че нищо не ставаше, нямаше кой знае какъв ефект, а само пишех глоби. След това започнах да наблюдавам как ще реагират шофьорите, когато ме видят – дали ще се опитат да избягат, или не. От този момент нататък започнах да намирам дрога и незаконни пистолети в автомобилите, което е напълно незаконно.
- Имало ли е случаи да преследвате човек с незаконен пистолет или много наркотици, както виждаме по екшъните – гонки, лампи, сирени?
- О, да, почти всяка вечер става това в моя град. Гонене до дупка.
- Защо според вас е тази яростна съпротива?
- Защото не искат да ходят в затвора, затова. Утре съм дежурен и пак ще има такава ситуация, почти съм сигурен. Това малко вдига и адреналина.
- Хората имат ли респект към полицаите?
- Повечето хора имат, да, харесват ни. Случва се, като се прибирам с личната ми кола и съм в униформа, да ми махат, да ме поздравяват. Това е хубаво чувство.
- Ходите ли въоръжен и след работа?
- Да, ходя, но с личното ми оръжие. Имам пистолет, който е малко по-малък от служебния. Правя го за моя лична сигурност. Дори когато ходя на фитнес или отивам да се срещам с приятели, взимам оръжието, защото Северен Чарлстън е опасен град. Има доста гангстери, банди, които се занимават с различни престъпления. На тях не им пука дали е ден или нощ, дали ще ги види някой, те също имат оръжие. Знам, че ще ме попитате дали стрелям добре, затова ще ви изпреваря и ще ви кажа, че не съм най-добрият в управлението, но не съм и най-лошият, справям се.
- Някога случвало ли се е да усетите, че към вас има по-различно отношение от страна на колегите ви само защото сте българин?
- Не, не се е случвало никога. Ние се възприемаме някак си като едно голямо семейство. Няма как някой от колегите да демонстрира по-различно отношение.
- За личен живот остава ли време?
- Имам приятелка, но се виждаме основно през уикенда. Тя е медицинска сестра и също е много заета, а и дава дневни смени, аз – нощни. Имам и хобита – ремонтирам коли, а от тази година правя фигури от дърво. Много се запалих.
- Там, където живеете, има ли с кого да говорите на български?
- Не много. Скоро се запознах с колега, който е член на БАПА, където членуват само българи – полицаи. С тях говоря на нашия език, както с баба и с татко.
- Вие сте от Нова Загора, но сте отраснал в Стамболийски. Какво си спомняте?
- Бях на 15 години, когато отидох да живея в Чехия заедно с баща ми. Там изкарах две години и се преместих за постоянно в САЩ. Виждате, че от близо 22 години не съм в България, но всяка година си идвам. Освен това имам семейство там – баба живее в Стамболийски, леля и калеко са в Пазарджик. Говорим си често по телефона. Баба например все иска да знае какво става в работата, но аз много неща не й казвам, за да не се притеснява. Сега през август ми предстои да си дойда. Малко на море ще отида и после в Стамболийски да ремонтираме къщата при баба. Вълнувам се всеки път, като съм в България.
- Какво ви липсва от България?
- Храната. Всеки път, като си дойда, и баба ме пита какво искам да ми сготви, а аз й казвам – сарми и мусака. Това са ми любимите манджи (смее се). Тук при мен има няколко гръцки ресторанта, които правят сарми, но те не са като тези в България.
- Някога мислил ли сте да се върнете?
- Може би, след като се пенсионирам, ще се прибера в България. Това е план, който имам в момента, но не знам дали ще стане. В САЩ, за да се уволниш, трябва да имаш 25 г. стаж. На мен ми остават още около 13 години, за да стигна тази цифра. Още съм на 37 години и наистина не съм сигурен дали планът ще остане същият.
Това е той:
Роден е през 1986 г. в Нова Загора, но израства в град Стамболийски
На 15 г. заминава в Чехия със семейството си, а на 17 г. емигрира в САЩ
Служи четири години - до 2009 г. във Военновъздушните сили, след което се уволнява с почести
Завършва колеж и през 2012 г. започва работа като шериф в окръг Бъркли, а три години по-късно се премества в управлението в Северен Чарлстън
Той е най-новият член на БАПА
Виктория Пенкова
