А строномическата пролет настъпва в 05:06 ч. на 20 март, с близо 18 часа по-рано. Причина за това е, че 2024 година е високосна и месец февруари има 29 дни вместо 28. Това каза пред „Телеграф“ Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при БАН и от катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. „Заради високосния ден тази година моментите на началата на сезоните и някои други астрономически явления идват с около 18 часа назад във времето.
Избързване
Следващите три години се трупа грешка, при която сезоните избързват и след следващия високосен ден нещата се връщат пак на мястото си. Това е смисълът на високосния ден – да коригира календара“, обясни Маркишки и добави, че има разлика между продължителността на тропическата година и гражданската година, където има разлика от няколко минути, които се натрупват във времето и тя води до това изместване. „При лунните календари е още по-жестока тази корекция, там на всеки две-три години се добавя цял високосен месец“, разкри физикът. Той уточни, че най-много настъпването на астрономическата пролет закъснява преди високосна година, и припомни, че през 2023 г. тя е дошла в 23:24 часа.
Затъмнения
Общо четири затъмнения ще има през 2024 година, но само едно от тях ще е видимо от България. Две ще бъдат слънчеви – пълно на 8 април и пръстеновидно на 2 октомври. Останалите две ще са лунни – от полусянката на Земята на 25 март и частично с малка фаза на 18 септември. От България ще може да се наблюдава второто лунно затъмнение. „Това на 25-и няма да се вижда от България. Ще се вижда от Западна Европа, Северна и Южна Америка, Тихия океан и Източна Азия. Първото видимо за България ще е на 18 септември, когато ще има частично лунно затъмнение. То ще е рано сутринта, ще завърши още в полумрака. Ще го виждаме ниско над западния хоризонт, преди залеза на Луната“, каза той. На 8 април слънчевото затъмнение ще се вижда най-добре от Мексико, Тексас, Мисури. На 2 октомври ще има пръстеновидно слънчево затъмнение, което ще се вижда от Южно Чили и Аржентина.
Владимир Христовски
