И зборните шашми и нагласените резултати в родните местни и парламентарни избори не са приоритет на съвремието ни. Свидетелства ни оставят Алеко, Захари Стоянов и други класици на българската литература. В някогашните вестници се разказват факти, които се съхраняват в Държавния архив.
Още в първия ден за Първото обикновено народно събрание на 3 октомври 1879 г. са извадени наяве десетки фрапиращи нарушения. Поради преобладаващата неграмотност на предимно турското население се гласува със зърна фасул и царевица. Бобът е за консерваторите, а царевицата за либералите В употреба влизат още игли, лют червен пипер и псувни срещу политическите опоненти. По пътя се губят немалко протоколи, които пристигат подправени. Масово се фалшифицира и броят на избирателите.
Игри
В изборите през 1894 г. най-чести са случаите на предварително раздадени и попълнени бюлетини, към всяка от които се добавя бонус от по половин или един лев. Политическата шашма бележи своя връх с гасенето на свещите при броенето, за което разказва и Алеко Константинов. Министър-председателят Константин Стоилов в тайна телеграма до врачанския окръжен управител нарежда: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или вземание списъците да направи изборът да не се състои.“
АГИТАЦИЯ
Предизборната агитация е комична, но и днес звучи актуално. През 1902 г. широките социалисти в Хасково апелират: „Господа граждани, незабравяйте имената на своите бъдещи благодетели и спасители... Дьлчо Тулума, Димитръ Фъркачевъ, Кущи Николовъ, Колю Бойдевъ. А особено незабравяйте Юсефъ Адутъ Чакъроглу...
Гласувайте за тяхъ та като се избератъ да се наспиме. Тамамъ по 16 часа ша спимъ, а само по 8 часа ша работимъ и то само за развлечение и да ни се отваря ищахъ, та като отидемъ на трапезите повечко да хапвуваме.
САКЪН ЗА ДРУГИ ДА НЕ ГЛАСУВАТЕ.“
Хасково, 8 март, 1902 година
ЛЪЖИ
След Първата национална катастрофа левите партии са особено активни. Вестникът на социалдемократите „Наша Дума” описва много колоритно кампанията през 1923 г.: ”Комунистите затрещяха като празна бъчва. Лъжи, обещания без край. Кой от каквото има нужда, това му се обещава, сметка за думите се не държи, само гласа да се спечели. Дружбашите пуснаха всички средства на властта: на службогонците служби, на земеделците рай… Блокарите го удариха на кражби. Кой кмет, кой помощник, кой съветник, кой на кое място в листата – не могат да се споразумеят. Либералите изпълзели от престъпническите си дупки, готвейки се за нова борба. Яви се и еснафски съюз, начело на който замърдаха хора, които са омитали по няколко пъти паяжините на разни партии…”
В последвалите общински избори в Хасково избирателите ги водят като овце: „Поставени лица влизаха в избирателните секции, преглеждаха бюлетините и ги заменяха със свои от правителствените. Недалече от същата избирателна секция избирателите бяха вкарвани в една джамия, претърсвани, а после изпращани в секцията. Най-интересни са веселите избирателни секции в циганската махала, където “българските граждани от египетски произход”, водени от този или оня политически главатар, се натискат масово пред урните да упражнят с пълно съзнание своя свещен граждански дълг”- пише същият вестник.
СЛЕД 1944 Г.
Превратът на 9 септември 1944 г. и последвалите го скоро след това събития слагат край на шумните и оспорвани избори в страната. След буквалното ликвидиране на опозицията, за десетилетия БКП установява еднопартийна политическа система. Местните управи се назначават, а парламентарните избори протичат в празнична обстановка, в която народът избира само една листа и обикновено резултатите са около 99% гласували ЗА предложените от управляващите кандидати.
ТЕРОР
Комунистическият функционер Петър Семерджиев, станал по-късно невъзвращенец, разказва в книгата си „Спомени“ за терора и фалшифицирането на изборите за Велико народно събрание, което се провежда на 27 октомври 1946 г. Младият Семерджиев участва като партиен секретар на БКП в Сливен. Партизанин преди 9 септември 1944 г., кандидат-член на ЦК през 1948, после около делото на Трайчо Костов е арестуван и заточен в Белене. През 1973 г. успява със жена си проф. Ема Герон да избягат през Испания в Израел. Умира през 2008 г. на 91-годишна възраст. В спомените си той пише: „В сряда вечерта, преди провеждането на изборите за Велико народно събрание, телеграфически ни беше разпоредено да се явим в Бургас, за да получим последните указания. Указанията ни предаде пристигналият специално за тази цел кандидат-член на Политбюро Димитър Димов: „Връщайте се веднага в околиите! Под краката на опозиционерите трябва да загори огън. На власт не може да разчитат опозиционерите!” И действително, тези три дни преди изборите стана страшно. Преди това терор, терор, биене, преследване, репресии или отделни побоища и главно заплашвания. В последните три дни, трябва да е било четвъртък, петък и събота, в страната стана страшно. Когато се заговори за падналите жертви, за убитите в Стара Загора, Плевен, в Пловдив и някъде другаде, в тях не се включват жертвите от побоищата. Те остават неизвестни!
... В
Новозагорско беше случаят с кандидатката за народен представител от листата на опозицията - Людмила Славова. Тя беше един от секретарите на социалистическия младежки съюз и дъщеря на видния социалистически деец Крум Славов, адвокат в Шумен. Людмила Славова беше кандидат за народен представител в Новозагорска околия. За да осуетят нейната предизборна агитация в околията, няколко дни преди изборите тя беше отвлечена и изнасилена от пет души, начело с кмета на село Кортен Георги Бузуков. По-късно тя загина в килиите на Държавна сигурност при следствие.
...В деня на изборите в едно село над стаичката, където избирателят отива да вземе плик и да постави бюлетината, пробили дупка на тавана, за да гледат кой избирател каква бюлетина взима.“
ПЛЕНУМ
След изборите е насрочен закрит пленум на ЦК на БКП за оценка на резултатите, а партийните секретари са задължени да представят точни данни за „действителното съотношение на политическите сили”, т.е. колко хора в действителност са гласували за комунистическата партия. В разискванията за всички става ясно, че БКП е претърпяла поражение в изборите за Велико народно събрание. Тя не получава повече от 20-22% от действителните гласове. Преобладаващият брой гласове е подаден в полза на опозицията. Крайният резултат обаче буквално е фалшифициран и опозицията е сведена до 101 депутати.
