О громна част от това, което се учи в училище, трябва да е на избираем принцип, както е в много от европейските държави. След 7-и клас почти всичко се избира, а при нас натоварването е огромно и тотално и в осми клас. Това каза пред „Телеграф“ председателят на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров.
„Много от дисциплините, в това число и математиката, да отпаднат. Ние акцентираме на нея, увеличава се постоянно относителният й дял, като акцент и поляризация също е много силно. Няма смисъл всички ученици да са в този полюс, защото много от тях ще го забравят или няма да е част от живота им“, коментира той и добави, че до 5 години изкуственият интелект ще изземе дори и езиковото обучение. Той поясни, че след седми клас децата трябва да учат базова математика и да се потърси интересът на учениците и тяхната мотивация да изучават тази дисциплина.
Увеличение
Синдикалистът коментира и идеята на служебния министър проф. Галин Цоков, който лансира идеята за удължаване на учебната година. „Това не е нещото и инструментът, който ще промени образователната система, качеството на образованието, резултатите на учениците. Тази игра с учебното време на никого не върши работа“, заяви той. По думите му на този етап учебното време е достатъчно дълго. „Трябва да се погледне в другите компоненти – естетика на преподаване, намаляване на обема на учебния материал, ориентиране към компетентности, към практика, към проектен принцип. Това ще промени системата. Колегите предлагат да се намали учебното време, а не да се увеличава“, коментира още д-р Петров и добави, че например през лятото, когато е жега, в поне 70% от училищата няма подходящи условия за учебен процес, тъй като липсват климатици.
Промени
„През последните 8 години имаше на два пъти увеличение в някои от етапите. Не виждаме коренно по-добри резултати“, заяви председателят и добави, че трябва да се обърне внимание също така на дисциплината в час, както и на мотивацията им да учат, а също така и преминаването на едносменен режим на обучение.
Той разказа, че при обсъждането на учебното време е имало предложение за въвеждане на нова зимна ваканция с продължителност между една или две седмици, но то не е било обсъдено от МОН. От думите му стана ясно, че идеята е била тя да бъде в началото на февруари и да е на регионален принцип, т.е. учениците в цялата страна да не почиват едновременно. Д-р Петров каза, че скоро отново ще се обсъжда дали учебната година да започва на 1 или 7 септември, защото служебният министър отново е споменал темата. Той коментира още, че министерството не е закъсняло с обявяването на 3 януари за неучебен ден и че от 20-25 години това се разбира преди празниците през декември.
Владимир Христовски
