П розрачни риби от Антарктида ще плуват в Пловдив. Това разказа пред „Телеграф“ проф. Христо Пимпирев, ръководител на полярните ни мисии. „Това е един научен проект, който е спечелен от Природонаучния музей в Пловдив. За целта рибите трябва да бъдат транспортирани живи в специален аквариум, при температура от около 0 до 1-2 градуса максимум и нужните хранителни вещества. Рибите ще минат през екватора, а те са пригодени да живеят само в полярни условия, така че логистиката е много важна“, обясни проф. Пимпирев.
Екземпляри
Рибите ще бъдат хванати в края на експедицията и трябва да пристигнат у нас през месец май следващата година. „Ще донесем т.нар. ледена риба, която живее само на Антарктида. Нейната кръв е без хемоглобин и е прозрачна. Ние вече сме хващали няколко такива екземпляра и един от тях може да бъде видян в Природонаучния музей в София, но препариран. Сега целта е да имаме живи риби, и то не само такива, а също и други като риба нототения. Тя прилича на попчето, но е по-специална. Ще има морски звезди, морски таралежи. Ще бъде пресъздадена екообстановката на тези екземпляри“, разказа още проф. Пимпирев. Така в Пловдив ще бъде създаден първият леден аквариум с полярни риби. Той ще бъде с вместимост 9000 литра. Междувременно в музея вече бе открита и най-новата зала 3D „Морски аквариум“. Соленоводното съоръжение е с вместимост близо 30 хил. л. и се състои от 3 отделни аквариума. В тях има 35 вида риби, включително 6 вида акули и най-отровната в света – риба камък.
Експедиция
Както „Телеграф“ писа, първата група от 31-вата българска антарктическа експедиция вече е на базата „Св. Климент Охридски“. Така на остров Ливингстън вече са д-р Атанас Пелтеков, инж. Петър Сапунджиев, механикът енергетик Константин Недев, логистиците Камен Недков и Петър Тризлинцев, географът д-р Теменужка Спасова, сеизмологът д-р Гергана Георгиева, дерматологът д-р Иван Богданов, микробиологът Светозар Димов, радиологът Виктория Недялкова и биологът Атилла Марков. Те започват с разконсервирането и подготовката на базата, както и с планирането на тазгодишните научни изследвания. „Има проекти от „Науки за земята“. Единият ще продължи доказването на повече проявления на злато и други ценни метали в района на българската база. Ще се работи и в една друга част на остров Ливингстън, която не е достатъчно изследвана“, каза проф. Пимпирев. По-късно към първата група наши полярници ще се присъедини и следващата заедно с нашия военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който се включва за първи път.
Поли Пантева
