0

Р одолюбци от клуба „Капитан Дядо Никола“ при НД „Традиция“ в Трявна и жители на няколко села са се захванали да ремонтират най-застрашените паметници и паметни знаци, бележещи пътя на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Те са разположени от село Вардим на брега на Дунав до Бузлуджа, съобщи скулпторът Камен Тонев. Идеята била на тревненецът Тихомир Тодоров, който от години организира пресъздаването на битката при Кълнъ – Кървавото, дере край село Вишовград. Издигнатият там през далечната 1909 година паметник е обрушен и нацепен, имало опасност да се разпадне, коментира Тодоров. Сходно било състоянието и на още няколко паметника. С идеята се ангажирали кметът на Вишовград Иван Иванов и негови колеги от съседни населени места, свързани с епопеята от юли 1878 година. Сред тях е и кметският наместник в село Дъскот Николай Митев.

Със скромни дарения и лични спестявания родолюбците са успели да ремонтират досега два паметника в Дълги дол. Подготвен за ремонт е и най-застрашеният в Кълнъ дере, където след сражение от 10/22 юли, ранен със 7 куршума, е пленен и отведен в Русе войводата Стефан Караджа. Останалите четници под ръководството на Хаджи Димитър поемат своя път към Бузлуджанската Голгота.

Над 20 са паметниците по пътя от свищовската местност Янково гърло до лобното място на Хаджията, разказва сливналията Христо Батинков, който от години организира туристически поход по Пътеката на славата. По думите му повечето се нуждаят от ремонти, но държавните институции рядко се сещали за това си задължение. Към по-старите се появили и нови като този край сливенското село Божевци, където се води последното сражение между оцелелите четници и потерята. Там загиват трима от хайдутите, четирима тежко ранени са обесени, сред тях е и старозагорският печатар Никола Вълев, а други четирима доживяват освобождението след заточеничество в Диарбекир.

Тихомир Тодоров се надява през пролетта на 2022 година начинанието да се поднови, какви средства и от кого ще се набират, засега не се наема да коментира, но е благодарен на ваятеля Камен Тонов, който от „половин приказка“ се включил не само с професионални съвети, а и с личен пример.