П о време на Горещниците не се работи - нито в дома, нито на полето. Това гласи поверие и старите българи вярват, че ако забраната не се спазва, ще има пожари.
Огън ще падне от небето, нивите ще изгорят, а домашните животни и децата ще се разболеят от огница (тиф), твърдят възрастните. Това важи за трите дни през лятото, които се смятат за най-горещи. Те са в средата на юли и са свързани с три последователни празника на християнски светци – Светите Кирик и Юлита (15 юли), Света Юлия (16 юли) и Света Марина (17 юли). Особено почитан в това отношение в повечето райони е третият Горещник – денят на Света Марина, но в Пловдивско, Софийско и Тетевенско за най-опасен смятали първия ден.
Време
На Горещниците също така гадаят какво ще е времето през зимата, като на всеки един от трите дни наричат по един зимен месец. Първият е за януари, вторият – за февруари, третият – за март. Някъде вярват, че ако съответният ден е много зноен, месецът, на който съответства, ще бъде топъл и мек. Ако денят е по-хладен, това предвещава много сняг и студ. Другаде вярват обратното – много топли Горещници предвещават студена зима. В Тракия, ако през тези дни се появят макар и малки облаци, наричали три от тях на лятото, есента и зимата, за да има валежи и през трите сезона.
Огън
В народните вярвания Света Марина се почита като повелителка на огъня. Затова някога срещу празника извършвали палене на „жив огън“. Вечерта загасвали всички огнища, кандила и свещи в селото. През нощта двама близнаци или с еднакви имена излизали в полунощ, събличали се голи и триели едно в друго две дървета, докато се възпламенят. След това отивали на селския мегдан и запалвали там голям огън, който хората го прескачали, а после го разделяли на две и между него прекарвали всички домашни животни „за здраве“. Накрая всяко семейство взимало жар от този огън, отнасяло я у дома и с нея запалвали новия огън.
Константин Събчев
