0

О бразователното министерство е предложило три варианта за старт и край на учебната година. При всеки един от тях учениците от 1-и до 6-и клас ще учат с по 10 дни повече от сега. Учебната 2022-2023 г. ще започне на 15 септември, както досега, независимо кой от предложените варианти бъде избран, уточняват от министерството.

Образователното министерство е предложило три варианта за старт и край на учебната година. При всеки един от тях учениците от 1-и до 6-и клас ще учат с по 10 дни повече от сега. Учебната 2022-2023 г. ще започне на 15 септември, както досега, независимо кой от предложените варианти бъде избран, уточняват от министерството.

Първият вариант предвижда началото на учебната година да остане на 15 септември, а  продължителността на учебното време да бъде увеличена с 10 учебни дни за учениците от 1-и до 6-и клас включително. Ако бъде прието това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще приключват на 15 юни, а на учениците от 4-и до 6-и клас – на 30 юни. За останалите випуски графикът не се променя.  

Другите два варианта са за по-ранен старта на учебната година. Вторият вариант предвижда първият учебен ден да бъде на 7-и септември за всички ученици, освен за тези в спортните училища. Краят на учебната година за децата от 1-и до 6-и клас пък ще бъде удължен с по 10 дни. От 1-и до 3-и клас ще приключват на 15-и юни, а от 4-и до 6-и – на 30-и. При такава ситуация ваканциите за всички ученици ще се увеличат с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в рамките на учебното време. МОН смята този вариант за оптимален, посочват от ведомството.  

Според третия вариант началото на учебната година ще бъде на 1 септември, а учениците от 1-и до 6-и клас ще учат 10 учебни дни повече през юни по вече описания начин. Тогава би имало 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици, които да се разпределят в рамките на учебното време.

Всеки от разработените три варианта изисква промяна в нормативната уредба. „Тя ще бъде направена, след като всички предложения бъдат подложени на широко обществено обсъждане със социалните партньори и с другите заинтересовани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, ефектите върху туристическия сектор и др.”, допълват от МОН.

Като аргумент за предложената промяна МОН изтъкват, че българските ученици учат най-малко в Европа. Общият брой на задължителните им часове в класовете от 1-и до 10-и включително, приравнени към астрономическите, е 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в  диапазона между 8000 и 9000 часа.

В България най-малко учат първокласниците и второкласниците – съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в 3-и, 4-и, 5-и и 6- клас. Затова и предложените промени засягат тях,

Децата в България имат и най-големите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината, посочват от МОН. Повечето от тях са през лятото. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от 1-и до 3-и клас – общо 108 учебни дни. За тези от 4-и до 6-и клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от  7-и до 11-и клас пропускат 79 учебни дни.

За сравнение средно за Европа през учебната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания – съответно 53 и 56 учебни дни в годината. Под средното европейско равнище са още 16 държави. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без учебни занятия.

При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище – нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци.  

Ето защо, паралелно с прегледа на учебното съдържание, Министерството на образованието и науката (МОН) разработи няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината. Те са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на средното образование. Предстои задълбоченото им обсъждане. Предложенията не включват спортните училища, чиято учебна година е с друг график, както и производствената практика на учениците в професионалните паралелки.