Ж ителите на родопското село Петково се борят да спасят часовника на църквата си, дар от цар Фердинанд. С каузата се е заела лично жената с най-силния глас на планетата Смиляна Захариева, чиито корени по бащина линия са от Петково. Устройството, закупено преди почти век от швейцарска фирма с дарение от Фердинанд, краси кулата на църквата „Св. Йоан Предтеча“ и работи безупречно до ден-днешен. От няколко седмици обаче часовникът е замлъкнал, защото вече няма кой да го навива.
Механизмът може да се навива само на ръка, и то в определен ден и час, за да показва времето с точност до секунда. Досега тази задача съвестно се е изпълнявала от 82-годишния дядо Йордан. За човек на неговата възраст обаче това става все по-трудно, още повече, че за да се стигне до часовника, трябва да се мине през едно тясно място.
„Часовникът трябва да се настройва в точно определен ден и в точно определен час. Ако е определено в четвъртък в три часа, а се отиде в четвъртък в три и пет, той вече ще има разминаване и няма да бъде съвършено точен“, обясни пред „Телеграф“ Смиляна Захариева, която влезе преди две години в „Гинес“, изпявайки песента „Делю Хайдутин“.
Светлина в тунела обаче вече се вижда. Млад човек, който се заселил в Петково със семейството си, се нагърбил да поеме навиването на часовника от бай Йордан. Ангел Николов в момента се обучава при възрастния човек как точно да прави това.
Решението обаче е временно. Самият Ангел признава, че няма да остане още дълго в селото, защото има малко дете. И когато то тръгне на детска градина, ще трябва да се премести в града.
Затова жителите на Петково търсят трайно решение на проблема, за което обаче са нужни доста пари.
„Свързах се с един човек от София, който се занимава с подобни часовници. Той поиска сума, която към момента е непосилна - 12 000 лева. Той всъщност може да внесе електрониката, да сглоби и да сложи устройство, което да се самосверява автоматично. И ме насочи към друг човек от Пловдив, който пък прави електронен клисар. За местата като Петково, където няма хора, вече има технология, чрез която да се механизират тези часовници. Не съм се обаждала на този човек, защото нямам финансовата подготовка. Там, доколкото разбирам, ще са нужни 3000 лева и общо стават 15 000 лева“, обясни Смиляна Захариева.
И допълни: „За тези средства ще пишем на митрополията, за да може да отпусне поне част от тази сума. За другата част селото ще се пребори само. Дано този път митрополията да помогне“.
Досега жителите на Петково и хората с корени от селото със собствени средства са успели да позлатят купола и да реновират църквата, която е построена през 1836 г.
Особеното при нея е, че тя е вдигната на най-високото място на селото. „До този момент митрополията по никакъв начин не ни е помогнала. Направи се пълно реновиране, направиха се златни кубета, които да привличат погледа отдалеч“, обясни Смиляна Захариева.
Символът на селото освен самата църква е и часовникът, който показва, че тук все още има живот, макар жителите в Петково да са вече под 300 души.
За да се оглася селото от камбанен звън до ден-днешен, лична заслуга има човек на име Тодор Христов. По професия той е бил готвач и е имал ресторант в Кърджали. На 1 март 1934 г. Тодор Христов в качеството си на епитроп от църковния съвет тайно от всички, за да не му се смеят на дързостта, лично пише писмо до вече абдикиралия цар Фердинанд с молба да направи дарение за закупуване на часовник за кулата, където за това устройство било предвидено специално място, разказва пред „Телеграф“ неговият внук Тодор Маринов.
По думите му за писмото не знаел никой, дори синът на Тодор Христов, който по това време бил на 24 г. В тайната е бил посветен само един евреин, който надписва плика на писмото.
„Ваше Величество, по-горе споменатото село направи една много хубава камбанария при църквата „Св. Йоан Кръстител“, която се смята за един голям паметник в тези краища. На същата камбанария сме оставили място за един голям часовник, звънът на който да вести до всички хора само хубавото и светлото в живота; и на нашите малки деца пътят за училището... Селото ни е избрало 8-членна комисия, която е в преговори с една часовникарска фирма. Тоя часовник ще ни коства около 40 000 лева. По този случай молим Ваше Величество да подкрепи по възможност това велико и хуманно наше дело... Имената на всички дарители ще бъдат вписани на самото място за спомен на вечни времена“, пише в писмото си до Фердинанд Тодор Христов. Смелостта му да се обърне към абдикиралия цар е възнаградена и скоро той получава известие, че Фердинанд е превел чрез двореца в София сумата от 15 500 германски марки. Остатъкът до нужната за часовника сума жителите на селото набират с лотария, 3600 лева дава и църковното настоятелство.
Смиляна Захариева: Оставих пеенето на закачалката
„Пеенето беше моя професия, но остана на закачалката, когато създадох семейство“, казва Смиляна Захариева.
В момента тя се занимава с изработването на кристали амулети, в които е закодиран музикален шифър. „Всеки човек и неговото име има собствена мелодия и свои собствени цветове, които са закодирани през името му“, казва певицата.
„Родопската песен е не само песен, това е философия. Това е една огромна дълбочина, един огромен полет. Пяла съм пред множество чужденци, на световна сцена. Аз съм виждала отношението им и този трепет, който го виждам и в родопчанина. Там има една магия, изградена върху пента тоника. Пента тониката я има само в четири места по света. В японската, в тибетската, индийската и родопската песенна структура“, казва певицата.
София Симеонова
