М узеите са съществена част от всеки град – те конструират представата ни за него, пазят историята и изкуството му, разкриват чудесата на неговата флора и фауна и създават връзка между миналите, настоящите и бъдещите поколения.
Често, когато си мислим за музейни обиколки, в съзнанието ни обаче изникват места като Лувъра или Метрополитън, а нашите собствени остават някъде назад. Въпреки това София пази множество чудесни културни институции, на които също си струва да отделите специално внимание. Затова в следващите редове ще ви разходим из едни от най-забележителните столични музеи, които ще ни преведат през богатата палитра от исторически, културни и природни нишки и ще ни покажат, че дори да си мислим, че познаваме града си, има още много какво да учим за него.
Няма как да не започнем с най-големия музей не само в София, но и в България – Националния исторически музей, който е и eдин от най-големите и богати исторически музеи на Балканския полуостров. Основан през 1973 г., той се помещава с сградата на бившата резиденция в Бояна. В него се съхраняват над 700 000 паметника на културата, представящи историята на днешните български земи отпреди 8000 години до наши дни. Под покрива му обаче са изложени едва 10% от всички тях, като най-известните са Панагюрското златно съкровище и пръстенът на цар Калоян. Основната експозиция на музея е разположена в пет зали: Праистория, Древна Тракия, Средновековие – Първо (VII-ХІ век) и Второ българско царство (ХІІ – XIV век), Българските земи през XV–XIX в. и Трета българска държава (1878 – до наши дни). Постоянно има и редица временни изложби, а една от най-новите носи името „През пресата и сабята“ и е посветена на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски.
И ако това препускане през историята не ви е било достатъчно, препоръчваме ви да опознаете столицата чрез тур в Регионалния исторически музей София. Тук историческата омая ни завладява още преди да сме влезли в музея, тъй като дори самата сграда, в която се намира той, е изключително красива. Именно тук някога се е помещавала бившата Централна минерална баня, от която столичани всеки ден са излизали, поздравявайки се с „Честита баня!“. Предметите тук са над 120 хиляди, а „Златната каляска“ е един от най-красивите експонати. Тя е била изработена във Франция за френската кралица Мария-Антоанета. Докарана е от Версай по случай сватбата на българския княз Фердинанд и обичаната княгиня Мария Луиза. Една от най-интересните временни изложби, които може да видите към момента, пък е „Шапката – някога и сега“, чиято концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. В изложбата ще видим и любопитни исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина.
За миналото на тукашните земи ще научим повече и от Националния археологически институт с музей при БАН, който работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. Той е и най-големият археологически музей в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Вътре ще откриете 5 зали – Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и Специална зала за временни изложби. В този музей се намира най-голямата нумизматична колекция в България от над 300 хиляди монети. А освен всичко това ще бъдете впечатлени и от сградата, която го е приютила – бившата Буюк джамия, чиято фасада майсторски е съединена с тази на здание от съвсем различна архитектурна и културно-историческа епоха – БНБ.
Ако обаче историческите факти и находки са ви дошли в повече, може би е време за малко ботаника, минерали и опознаване на флората и фауната на България. Започнете с музей „Земята и хората“, където са събрани едни от най-красивите минерали, намирани в България и по света. В музея може да научите каква е разликата между кварц и калцит, какво е минерал и какво е кристал, както и други любопитни факти, свързани с геологията и минералогията.
Няма да сбъркате, ако отделите от времето си и на Националния природонаучен музей при БАН – най-богатия природонаучен музей на Балканския полуостров. Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина – над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали.
Ако пък фауната от по-далечни времена ви влече, препоръчваме да се отбиете до Музея по палеонтология, за който малко софиянци подозират, че съществува. А да не говорим за съкровищата, които пази. Това неподозирано интересно място се крие, буквално, на последния етаж, в северното крило на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Но ако имате желание, ще го намерите. Музеят е малък, но изключително образователен, а най-забележителният му екземпляр е точно на входа му, сякаш за да го брани. Именно там ще ви посрещне огромен скелет на праисторическо животно, наречено Дейнотериум, подобно на мамутите. Той е открит при геоложки разкопки край Стара Загора.
А какво следва след история, археология, ботаника и палеонтология. Изкуство, разбира се. Разходете се до една от най-красивите сгради в столицата – бившият Царски дворец, и се потопете в произведенията на изкуството, които пази Националната художествена галерия – най-големият и представителен музей за българско изобразително изкуство в страната. Неговият фонд съдържа над 42 000 произведения на изкуството от България, Европа, Азия, Америка и Африка, разпределени в няколко постоянни експозиции, основните от които разкриват развитието на родното ни визуално изкуство. В главната експозиция живопис са изложени около 150 платна, които представят образци от времето на Възраждането до втората половина на 20-и век. Тук са и шедьоврите на най-големите български майстори – Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Сирак Скитник, Николай Райнов и много други. НХГ има и много филиали, които също си струва да видите. Най-популярният, който беше през 2015 г., е Квадрат 500. Направен по идея на галериите на Лувъра в Париж, той е най-новата и най-голяма сграда на Националната галерия, където в 28 зали на четири нива са изложени близо 2000 произведения от богатия фонд на НХГ. В момента може да разгледате изложбата на Боряна Венциславова под надслова „Ние сме/бяхме природа.“
А освен за история и археология София си има и Национален етнографски музей, който също се помещава в Двореца. Музеят разполага повече от 55 000 експоната, представляващи предмети от българската материална култура, като фондът може да се раздели на 13 колекции. Научният архив пък притежава повече от 3000 архивни единици, 100 000 негатива, 5200 снимки и портрети. Изключително ценни са експонатите от колекциите „Керамика“, „Накити“, „Българско народно облекло“, „Медникарство“, „Ковано желязо“. Шевиците са обособени в отделна колекция. В колекцията, касаеща поминъка на дедите ни, могат да се видят всички инструменти, използвани за обработка на земята, за преработка на мляко, инструменти за различни занаяти и др. Две колекции тъкани смайват посетителите на музея – Едри и Дребни. Колекцията „Обичаи и обреден реквизит“ определено предизвиква небивал интерес.
Любопитството на столичани хваща и Националният политехнически музей, където се пазят експонати, свързани с живота и делото на видни дейци на българската наука и техника, единични изделия и др. Във фондовете му се съхраняват над 22 000 експоната, разпределени в няколко колекции: времеизмерване, транспорт, фотографска техника и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни машини, пишещи машини, физични уреди, съобщителна техника. През настоящата година пък се навършват 65 години от създаването на Националния политехнически музей и по този повод екипът на музея е подготвил поредица от инициативи. Важен акцент в тях е временната изложба с картини на Никола Танев – „Щрихи от мини „Перник“, които ще ни върнат обратно през 1947 г.
Малко по-нестандартен музей в София е и този на илюзиите. С оптични и физични трикове невероятното на пръв поглед се превръща в реалност. В първия български музей на илюзиите експонатите са над 50, а възрастова граница няма - нито долна, нито горна. Изложбата е разположена на 400 м2, в които илюзиите се срещат с научните изобретения и изкуството: физиката и оптиката са представени заедно с мистериозни произведения и класически загадки. Изключително образователното преживяване е обогатено с интерактивно забавление — рисуване със светлина, създаване на сенки и незабравими моменти в света наопаки. Ще видите например цветното колело на Нютон, Диска на Ойлер, китайско вълшебно огледало, литофон и още много други. А за финал – не пропускайте да запечатате момента в обърнатата стая – получават се страхотни снимки!
